Служебните ми задължения ме пратиха за кратко време в Русе. Този град за мен има особен чар, защото през годините видях как се променя и как се завръща блясъкът на къщите и магазините по Александровска. Някои неща не се промениха и това е както добра, така и не толкова добра констатация.
И преди 11 години и сега районът около хотел Рига е все в ремонт, хотелът сякаш е постоянно в някакви реновации и краят им не се вижда. Незнайно защо русенци се чувстват някак задължени да заведат гостите си в ресторант Панорама, който е на последния етаж на тоз един хотел на брега на Дунав. Вечерно време да стигнете до ресторанта е все едно да обикаляте черквата на Великден – тъмно и пълно с изненади (във вид на скелета, прегради, парчета мрамор по стълбите) докато стигнете до експресния асансьор, незнайно защо решен да тръгва от мецанин, не от партер.
Веднъж стигнали горе, ситуацията се променя драматично към по-добро. Топло е, някак си по странен ресторантски начин уютно. На масата ще ви чакат голяма подложна чиния и пълен комплект чаши. Добро начало.
Сядате и почвате да поръчвате, при което подложните чинии изчезват незнайно защо. Причината е, че салатите идват в огромни, ама наистина огромни квадратни чинии. Доматите са обелени, салатата е подредена красиво и приятно. Добро начало.
Ако имате по-малко късмет като мен, салатата ще е поръсена със ситни кубченца шунка тип „рязана за руска салата в стола на АПК-то“. По-голяма доза късмет ще постави на върха на салатата кашкавалено квадратче, завито на руло. Вие изберете.
Правите леката грешка да впечатлите гостите си с някакво топло предястие, например скариди и калмари. Сервитьорът ги препоръчва толкова усилено, сякаш някой местен рибар току що ги е извадил от Дунав. Очевидно не е, освен това персонала в кухнята не се е постарал достатъчно, защото калмарите са упорито жилавички, а скаридите нагарчат.
Моят избор на основно беше прост – вратна свинска пържола със „зеленчуково смесило от фурната“. Зеленчуците бяха много добре овкусени и хрупкави, макар и да им личеше, че не са стояли във фурната, а на скарата. Добро начало
Месото, което трябваше да играе ролята на вратна пържола, очевидно не си беше чело репликите и очевадно си беше обезкостено котлетче. За да го докара на размер, щедрият готвач беше сложил и бонус половинка каренце. Ако това месо трябваше да играе ролята на антифашист на разпит, щеше да се справи много добре – беше твърдо и упорито и доста сухо и непоклатимо.
Внимавайте ако поръчвате рибка, защото в менюто е оценена на 100 грама суров продукт и накрая може да се окаже, че моруната с гарнитура зеленчуци няма да ви нахрани, но гордо ще стои като 45 лева в сметката.
Времето за десертите, обаче, поднесе най-приятната изненада. На моя въпрос „колко време отнема приготвянето на суфле“ получих реалистичният отговор „15-ина минути“ и смело го поръчах. Дойде топло и хрупкаво по краищата, с мек течен център, покрито от малка топка млечен сладолед и стрък мента. Божествено!
Странно как ресторант, който претендира да е печелил награди (на БХРА) и да се стреми към класа, пренебрегва основните и предястията, а се представя блестящо в десертите. Сигурно е част от шоуто крем-брюле да се носи полу-готово и сервитьора да карамелизира захарта с горелката пред клиентите, но да речем, че това замества шоуто тип „фламбе“.
Моят рейтинг:
- Местоположение и достъп – 2 от 4
- Интериор – 3 от 4, най-вече заради гледката
- Меню – 2 от 4
- Обслужване – 2 от 4
Краен резултат: 2,25
Допълнение:
Посещавал съм този ресторант доста пъти през годините и винаги е било така – прекрасен потенциал заради гледката, но едните прозорци ресторант не правят. Бил е какво ли не – рибен ресторант, общ ресторант без профил, бил е дори китайски ресторант (оризът се сервираше с микс замразени зеленчуци по това време).
–––––––––––-
Препоръка за Русе – ако търсите вкусно и приятно място за вечеря, правилният избор за мен е Механа Чифлика. Близо е до центъра, улиците са осветени и няма засади и ремонти. Да, вечер става малко по-шумно, защото все пак е механа. Но пък е толкова вкусно :)
