Една вечер бяхме с колеги и приятели на сладка след-офисна раздумка, съчетана с хапване-пийване и тогава се роди идеята да си правим домашни кулинарни съботи. Тая работа става ето така – събираме се в къщата на някой, предварително решаваме менюто, купуваме общо всичко и за един следобед аз с помощта на останалите готвя :)
Системата е пробвана и работи много добре, даже го имаме документирано :) На тази архивна фотография сме в апартамента на обща приятелка, събрани все колоездачи-любители и менюто беше панини с маслинова паста, пилешки ролца с ементал и зеленчуково рагу, тирамису.
Набедената за домакиня на следващата сбирка каза притеснено: „Ама не очаквай някакви чудеса в моята кухня, аз нямам като твоите неща“ След което, естествено, дойде и моето обяснение, че аз нямам хипер-супер-тайни уреди в кухнята си. Съвсем обикновени са си, но са внимателно подбирани, за да ми вършат работа.
Ето го и доказателството, в снимков материал:
Най-задния ред
Три размера тенджери и дълбока касерола (най-малката тенджерка и касеролата са с общ капак)
Средна редица
- Квадратен оребрен тиган с една дълга дръжка и малка насрещна
- Дълбок и голям тиган с две дръжки
- Нормален тиган
- Две касероли със свалящи се дръжки (купувани с точки от промоция в Билла)
Най-преден ред
- Кръгла тава от алпака
- Вътре в тавата – форма за торта с падащ борд
- Вътре в нея – керамичен гювеч, който имаше стъклен капак, но вече няма
- Правоъгълна метална тава
- Керамична тава
Това е – няма тайни-майни и хипер-сложни неща. Както много пъти съм казвал – най-ценният уред в една кухня са ръцете на готвача.