Да поддържаш стандарта


Старата крушаЗаглавието не е подвеждащо, това е най-трудното нещо (според мен) в ресторантьорския бизнес. По ред причини, естествено, но най-важната е, че хората в бранша зависят от прекалено много променливи, върху които не могат или не искат да влияят – качеството на доматите на пазара, доставката на продукти с постоянен състав, настроението на готвача, колко от нещата ще се изядат и колко ще останат за следващите дни.

Това е и основната причина скъпите ресторанти да са скъпи или поне би трябвало да е основната, защото доста от неизползваната храна трябва да се изхвърля, а това се калкулира в цената на порцията. Или би трябвало.

И ако ресторантът е с претенции за добро място, повторното и постоянното качество на ястията е трудна мисия, понякога невъзможна. Колко по-лесно е да отвориш квартална кръчма без претенции, да правиш всеки ден вкусна шкембе-чорба, да мелиш сам кайма за божествени кюфтета и всички в квартала да те познават. Ако „кварталът“ е на центъра на Копривщица, става още по-забавно.

Старата крушаОт години по една или друга причина в Копривщица посещавам само едно място и това е любимата ми кръчма „Под старата круша„. Абсолютно непретенциозна обстановка с елементи на едновремешен кич, българска музика от 50-те и 60-те години от уредбата, шевици и кавьорчета.

Но мястото няма претенциите на други подобни заведения, а просто от години сервира почти непроменени ястия, винаги с еднакъв вкус. Да, хората са мераклии и като са написали „домашна наденица“ наистина си я правят сами от кайма, подправки и тайни съставки.

Моите фаворити от това място на боб с наденица, пърленка с масло и билки, айрян и цедено кисело мляко със сладко. Айрянът и цеденото кисело мляко пак сами си ги правят. А киселото им мляко е толкова хубаво и гъсто, че като е цедено има гъстотата на прясно сирене, божествено е.

Старата крушаЕдно на ръка, че мястото е подходящо и зиме и лете, а насред заведението наистина расте старата круша, която хвърля сянка в топлите дни. Очевидно е вид семеен бизнес, защото и сервитьорите не се сменят в последните години. Всеки ден има нещо готвено на поносима цена, персоналът е дружелюбен и през повечето време много лъчезарен.

Този ресторант ми е любимо място защото се вписва в моята концепция за така наречената „честна храна“ – без изкуствени трикове, без помпозни имена, без заместители, без притопляне на микровълновата, без излишно много съставки. Просто честни и искрени манджи, които могат да бъдат повтаряни и повтаряни на едно и също ниво, за да поддържаш стандарт. Дали е висок или две звезди не е важно, никой не очаква от такова място ленени покривки и сребърни прибори. Да, може да помислят малко повече за санитарните възли, но и това се поправя (някой ден)

Моят рейтинг:

  1. Местоположение и достъп – 4 от 4
  2. Интериор – 1 от 4
  3. Меню – 3 от 4
  4. Обслужване – 4 от 4

Краен резултат: 3

* – снимките са взети от уебсайта на ресторанта


Едно мнение по „Да поддържаш стандарта

Вашият коментар