Доброто старо време


Пловдив е един от любимите ми градове по много причини. Има особена лежерна и чак медитеранска атмосфера, хората не бързат, обличат се специално преди излизане по „Главната“ и имат друго отношение към светът, икономиката и 42.

Една от причините е ресторант „Хемингуей“, който е на много лесно място, но трудно се намира. Пряка на Главната, малко след Пощата в посока Копчетата, вдясно. Иначе улицата се казва Гурко :)

Ресторант Хемингуей, Пловдив

Първият ми досег с това скътано бижу (слухове твърдят, че преди било стола на Общината) беше през 1999 година, когато се казваше „Пилето“ и предлагаше само и единствено пилешки неща. Уникално вкусни. В годините след това мястото сменяше собственици и фокус, но уникалното е, че никога не смени менюто си. След пилешката одисея стана рибен ресторант – запази пилето и добави рибата. После известно време беше тип „сръбска скара“ – запази пилето и рибата и добави сръбски меса, пърленки и свински дроб в було. Накрая се преименува на „Хемингуей“ и остана в този си вид с много предложения, всичките вкусни.

От 1999 година насам едно нещо неизменно присъстваше в менюто – моят любим пловдивски десерт „панирани ябълкови шайби с ванилов сос“. Перфектна комбинация от леко кисели ябълки в дебела панировка с канела, поръсени с кафява захар и придружени от лек ванилов крем. Толкова съм го обичал, че чак съм поръчвал на приятели, които минават оттам, да ми донесат до София.

До лятото на 2011 година.

По неразбираеми за мен причини, ресторантът е с ново меню и за радост на любителите на рибата – има много и доста добри предложения за прясна риба, не само речна. Аз разбира се, само мога да съжалявам, че заедно с любимия десерт си заминаха и месата по сръбски тертип.Част от предишното меню

Вероятно по други причини някои предложения в менюто разчитат на снизхождението на клиентите. Като например гарнитура „див ориз“ за скромните 3.60 лева, която пристига във вид на бял бисерен ориз, сварен в компанията на зърна див и небелен (в съотношение две диви на всеки 100 питомни зърна). Или „тирамиджу“ което от бисквитена торта с тирамису се е преобразило на сладоледена бисквитена торта.

Хемингуей продължава да е сравнително добро място за посетителите на Пловдив, сигурно и аз ще продължавам да съм част от клиентелата. Само няма да си нося спомените, явно реалността вече е друга. Или ще свикна, или ще си намеря друго място.

Моят рейтинг:

  1. Местоположение и достъп – 3 от 4
  2. Интериор – 3 от 4
  3. Меню – 2 от 4
  4. Обслужване – 2 от 4

Краен резултат: 2,50

* – използваните снимки са от Facebook-профила на ресторанта


2 мнения по „Доброто старо време

  1. Vanya Guiragossian

    Има едно определение за пловдивчани, което много обичам :"коконизъм" ( от кокона). А за "Хемингуей"- да, съгласна съм, че беше едно от най-добрите места за вечеря в града. Напоследък "Хепи" имат доста добри попадения- аз лично обожавам техните тиквички в чеснов сос. "Сентрал парк"-също. Те имат едно ястие, останало непроменено с годините, което обожавам :"zucchini de Parma"- тиквички с прошуто, завити на руло. Това се опитах да го приготвя в домашни условия и не се получи:) Поздравления за чудесния блог.

  2. Vanya Guiragossian

    Има едно определение за пловдивчани, което много обичам :"коконизъм" ( от кокона). А за "Хемингуей"- да, съгласна съм, че беше едно от най-добрите места за вечеря в града. Напоследък "Хепи" имат доста добри попадения- аз лично обожавам техните тиквички в чеснов сос. "Сентрал парк"-също. Те имат едно ястие, останало непроменено с годините, което обожавам :"zucchini de Parma"- тиквички с прошуто, завити на руло. Това се опитах да го приготвя в домашни условия и не се получи:) Поздравления за чудесния блог.

Вашият коментар