Една мечта за 33,90


Започвам с обясненията:

  • Да, това е пост в категорията „На гости“ защото реално гостувах някъде
  • Не, не гостувах на друг кулинарен блог
  • Да, това е по-различен пост, защото ще ви разкажа за работата си с едни „момчета без мечти“
  • Не, ако не се интересувате от социална дейност, помощ за онези в нужда или доброволчески инициативи, по-добре не натискайте бутона „прочети повече“, този текст не е за вас.

Ако още не сте се отказали и искате да усетите тази история, гмуркайте се.

Те са десет момчета на по 14-15-16-17 години, но това не им пречи да пушат повече от мен. Имената им нямат значение, съдбите им също не са важни и аз никога не съм се интересувал от причините и нарушенията, които са ги довели във ВУИ „Ангел Узунов“ в град Ракитово. За по-възрастните читатели ще поясня, че съкращението ВУИ е новото име на ТВУ и да, всички деца там са заради провинения и нарушения. Понякога дребни, друг път не толкова.

Преди време се съгласих да помогна на доброволците от Сдружение Ре-Акт с пълното съзнание какво ме чака. Малко след като приех да бъда втори учител (гост-кулинар) по готварство в организирания курс, говорих с брат ми и той ми даде най-мъдрия съвет за тези деца – „Без значение какво ги е завело там, отнасяй се с тях като с пълноценни хора“ Те наистина са такива, просто системата толкова много ги е объркала, че те вече не си позволяват да мечтаят. Представяте ли си го това нещо – не смеят да мечтаят, защото може унесени в мечти да загубят спомена за семейството си и животът преди.

Десет момчета, две групи в курса, аз бях там два пъти.

Вторият път за три дни, за да подготвим заедно тяхното участие с кулинарен щанд на центъра на Ракитово по случай първи юни. Колкото и невероятно да ви звучи, тези момчета успяха за един ден да сготвят невероятни количества храна, бяха толкова концентрирани и фокусирани, мотивирани да покажат какво могат и знаят. Като всички „нормални“ деца. Ако се чудите как да направите стотина мъфина, двеста курабийки с шоколад, стотина сандвича, литри домашна лимонада, казан таратор, килограми бобена и картофена салата и още много неща – отидете им на гости, те ще ви научат как става.

на центъра на РакитовоНяма никакво значение (за мен) че продуктите, които купихме бяха за повече от 800 лева, а от продажбите събрахме 339.00 лева. Все пак на центъра на Ракитово един мъфин със сушени плодове и глазура от маслен крем не може да струва повече от левче, домашната лимонада с прясна мента трябва да върви по две за лев иначе не се продава. 339 лева, всеки от десетимата е „изкарал“ по 33,90

Не, те няма да получат тези пари, защото почти сигурно веднага ще ги материализират в цигари. Те сега имат задачи да мислят и съм сигурен, че ще се справят с последния си проект.

Вече съм сигурен в тях, десетимата. Нещо в мен ме кара да си мисля, че с усилията си успяхме да им позволим да мечтаят.

Трябваше да сте там заедно с мен, за да видите как за четири часа десетимата използват 100 чифта ръкавици, защото съм им казал, че храната се пипа само с ръкавици и че готвенето е отговорност да дадеш радост на други, дори и непознати. Мисля, че поне малко успяхме да ги научим да поемат отговорност.

Виждали ли сте треперещи от вълнение ръце да наливат сироп от бъз на хубаво момиче, което идва на щанда за трети път да си купи нещичко от батковците там. Вълнението не е от очевидните факти: 1) тя е момиче и 2) хубава е. Вълнението е, че тя го гледа с други очи и със сигурност досега не го е забелязвала на отсрещния тротоар, под строй, на път за баня един път седмично. А той си спомня за нея, гледал я е крадешком. От отсрещния тротоар, в строя, на път за баня един път седмично.

Повярвайте ми, тези момчета са способни да обърнат интерната с краката нагоре за да разберат кой „взе назаем“ кутията ми цигари. Не, не защото тя е чак толкова ценна (за мен), а защото им показах, че ми е станало обидно. Нямате представа каква емоция предизвиква този простичък факт – тези момчета са способни да се привързват и да уважават хората, които се отнасят нормално с тях. Почти животински усещат отношението ти и ти отговарят със същото.

Ако един път ги спечелиш, няма нужда да им висиш над главите постоянно. Преди да надянат ръкавиците и да застанат зад щанда с храната аз им казах, че няма да ги надзиравам и няма да им помагам, че са достатъчно големи и умели да се справят сами. И те го направиха, те наистина се справиха. Сами.

соленото кексче с кашкавалТам, на импровизираните щандове от дървени палета.

Вероятно съм много хаотичен в спомените си. Мислите ми все още се блъскат като дребни рибки в тесен аквариум и искат да излязат наяве тук. Вероятно още се питате защо пиша това, защо съм го направил, имало ли е смисъл от усилията.

Пиша го за да ви запаля по идеята, искам да ви вербувам като доброволци за следващия проект. Направих го, за да позволим на момчетата без мечти да имат поне една мечта. Смисъл винаги има, защото трима от десетимата искат да учат готварство и дори само един от тях да успее, няма да има по-щастлив човек от мен.

Защото така той буквално ще е взел хляба в ръцете си, ще сме му помогнали да излезе от системата, ще сме му дали възможност да спре в мислите си да се връща само към оня спомен за семейството и животът преди. Защото ще може да създава и пази нови спомени. Без значение дали аз и другите доброволци сме част от тях.


44 мнения по „Една мечта за 33,90

  1. Lilia Rikowa

    Идеята е страхотна, браво от мен! Абсолютно съм ЗА такива проекти, а ако мога и да помогна с нещо… още по-хубаво. :)

  2. Dessi Hristova Kurzydlowski

    Невероятна история и доказателство колко малко е нужно! Браво! Наистина трябва да продължите/им да правим малки чудеса с голям ефект!

    1. Tzveti Kamenova

      Душице, страхотно е! Ако мога да помогна с нещо – обади ми се. Имам голяма кола, желание и страст към готвенето.

  3. Maya Bahchevanova

    Чудесно разказано и инициативата наистина е страхотна! Ще се радвам, ако мога да помогна с нещо за по-нататъшното развитие на проекта.

  4. Ludmila Slokoski

    Моите уважения и респект, Дарин. Звънни ми, можем да им подарим списания, мисля, че ще им е полезно и интересно :)

    1. Дарин Стойков

      Благодаря, Людмила. За тази година проекта приключи, но ако има продължение следващата учебна година – ще сигнализирам навреме :)

  5. Traiana Kajrakova

    Прекрасно и вълнуващо! Ще се включа и аз с удоволствие, стига да има по-рано указания:)

  6. Мая Георгиева Карапетрова

    "Смисъл винаги има, защото трима от десетимата искат да учат готварство и дори само един от тях да успее…" Това е най-важното! Най-искрено се възхищавам на цялото това дело, прекрасни сте! Колко ли важни са се чувствали тези младежи :)

  7. Мая Георгиева Карапетрова

    "Смисъл винаги има, защото трима от десетимата искат да учат готварство и дори само един от тях да успее…" Това е най-важното! Най-искрено се възхищавам на цялото това дело, прекрасни сте! Колко ли важни са се чувствали тези младежи :)

    1. Дарин Стойков

      Благодаря за милите думи :)
      Не толкова важни, колкото горди. Те наистина се чувстваха горди, а аз и останалите трудно сдържахме сълзичките

  8. Elena Tserovska

    Страхотно е това, което си направил! Съвсем наскоро открих много подобна схема, превърната от Jamie Oliver в бизнес, помагащ на точно такива деца. Във филмчето, което гледах, но сега не успявам да намеря, имаше хлапета, които живееха на улицата, докато се обучаваха в неговото "училище за готвачи". Може би знаеш за инициативата, но ако не – ето тук има филмчета (http://www.youtube.com/watch?v=Tvs-2wEgGAc), а ето и сайта на фондацията: http://www.jamieoliver.com/the-fifteen-apprentice-programme/about/story.

  9. Luna Bg

    Преди години големият ми син каза че всички деца се раждат еднакви и после семейството и обществото ги проваля.Реши че ще помага на такива деца и го прави.Малкият ми син Дарин накара десет деца да се почустват хора.Благодаря ти сине. Мама

    1. Mihaela Ed

      Страхотна е тази статия! Браво и за инициативата, браво за отношението към децата, браво, че малко или много им дават бъдеще…

  10. Liudmila Todorova

    Адмирации г-н Стойков! От два дена се запознавам с Вашия свят и той все повече ме пленява. Респект пред това, което сте и това, което правите!

  11. Татяна Илиева

    Роси, страхотна идея!
    Това е моят роден град, който обичам от цялото си сърце и душа!
    Гушшшш!

  12. Красимира Стоянова

    Колко хубаво! Такива добрини винаги ме разчувстват до сълзи!

Вашият коментар