След като показах как да съхраните босилека за зимата, редно е да покажа и как да го използвате, нали … :) В повечето случаи смятам да го придружава прясна паста след като е готова или да овкусявам препечени филийки, но едно от приложенията може да бъде и това импровизирано зимно „песто“, в което всичко е въпрос на вкус и въображение, затова не очаквайте точни мерки и теглилки. Има още
Една от „класическите“ ми рецепти е за чийзкейк (cheesecake) който за да бъде хубав и наистина в „стил Ню Йорк“ се прави с богата плънка, пече се и се залива отгоре. Не съм привърженик на сурогатните производни тип „чийзкейк без печене“, „бърз крем без варене“ и други подобни. Изпитаните и добре измислени рецепти трябва да се уважават и дори вариациите им трябва да се правят с достатъчно уважение към оригинала. Дори и когато става дума за миниатюризираща версия като тези ужасно сполучливи чийзкейк-мъфини, които един ден пробвах за забавление, а те се оказаха чудни. Има още
Тя е красива, умна, чаровна и смея да твърдя мой много добър приятел. Тя има рожден ден, а моят подарък за нея са тези солени мъфини. Макар да са правени на ръба на физическото и психическото изтощение (ок, всеки има по един от онези моменти) докато ги мислех и готвих ми беше приятно. Защото исках да видя радост в очите й като ги донеса сутринта в офиса, защото искам да е щастлива.
Лятото си отиде, а заедно с него и свежите дъхави подправки, които така добре си „говорят“ с пресни зеленчуци, месо и въобще с всичко. Запазването на босилек за зимата не е особено трудна задача, просто трябва човек да се сети и да отдели точно 10 минутки, за да има цяла зима аромат на лято :) Вече запазихме мащерката и нейния аромат, сега е ред на омайната дъхавост на босилека да бъде „заключена“ за късите и студени дни и да си я ползваме когато ни се прииска. Има още
Тя: „Напоследък не се справям с това да правя лимонада от лимоните, които живота ми поднася“
Аз: „Искаш ли да ти направя лимонов пай“
Тя: „Искам“ Има още
На 22-ри септември официално дойде есента и макар тази година септември (че и началото на октомври) ни радва с температури над 30 градуса, утрините вече са хладни и мъгливи … скоро ще се появи и лека слана рано сутрин, зелето започна да завива кожуха за зимата. Тази година авторът на блога реши да пробва с малко подправки на прозореца на кухнята, пък каквото ще да става. От всички разновидности, мястото най-много си харесаха босилека, мащерката и маточината. Магданоза леко се изложи, ще му простя засега :) Мащерката има такъв силен аромат, че много ми се искаше да го запазя по някакъв начин, а най-добрият е в зехтин. Речено-сторено Има още
Нарочно слагам името на този десерт в кавички, защото крайния резултат няма нищо общо с оригинала. Всъщност панджиало (pangiallo) означава жълт хляб и е обреден сладкиш от областта Лацио в Италия. Прави се с поне три вида ядки, шафран, стафиди и какво ли още не … скоро ще публикувам и оригинала на този традиционен сладкиш от ботуша. Сега е ред на нещо, което в България се нарича с това име – паджиало. В компанията на крем маскарпоне. И още нещо, разбира се :) блога няма да се казва fkusno, ако нещо в рецептата не е леко променено :) Съвсем леко :) Има още
Всъщност не са мъфини, ама хич. Вярно, ползват се формичките за мъфини, но приликата свършва дотук. Защото няма грам брашно или нещо тестяно. Всъщност рецептата е на Рудолф ван Веен, който има предаване в 24 Kitchen, наречено „Пекарната на Рудолф“ и като го видях, много ми хареса, та реших да го спретна. Става много бързо и лесно, резултата определено си заслужава. И освен всичко, позволява доста вариации, така че давайте смело напред. Има още