Колкото и да е проста манджа, миш-машът е нещо много специално. Спомням си първият път, в който мама ми каза „направи миш-маш“ и аз карах по спомени. Получи ми се, да си призная честно, но вторият път си беше пълен провал. Уж всичко направих като хората, пък не стана… Поуката от тази история е, че колкото и да е проста манджата, трябва да се отнасяте към нея като към най-сложната рецепта и да внимавате, иначе подходът „джаста-праста“ ще даде резултат, който никой няма да иска да яде. А храната е радост, нали така. Има още
Мързелив мишмаш
2 коментара