Писал съм и друг път за крем-супите и за основните правила, които трябва да се спазват при тяхното приготвяне. Тази седмица известна марка за замразени и консервирани зеленчуци ме помоли да се включа в тяхната инициатива за промотиране на вдъхновенията при готвене. Моята задача беше да вдъхновя участниците в един от техните конкурси с нещо красиво, което естествено да съдържа продукт на компанията. Всъщност нищо по-лесно от това, отдавна използвам техните продукти и се доверявам на качеството им. Continue reading →

Морковите били добре за зрението, твърди медицината. Вярно е, имат някакви там витамини и микро-не-знам-какво-си, но един опит в тийн-годините ми да свалим диоптъра … ядяйки по кило моркови на ден … даде резултат само да виждам всичко в оранжево. Но трябваше да се пробва. Continue reading →

Всички сме били свидетели или потърпевши (в детството) на нечий родителски тормоз да си изядем докрай супата. Пробвали са какви ли не трикове, “едно за мама, едно за баба”, маскировки и други подобни, само и само да стигнем с лъжицата до дъното и родителското тяло да може да се оттегли от масата с чувство на изпълнен дълг. Continue reading →

Имаше една руска народна приказка за супа от камъни. Разказваше се за някакъв странник, който замръкнал край дома на скръндзава мамаша, която не искала да го нагости и той почнал да вари въпросната супа. Сложил един камък в тенджерата и после едно по едно помолил за картофи, масло, моркови и вече не се сещам какви други неща и накрая станала вкусна супа от камъни.

Continue reading →

Моите вкусови спомени ме отнасят винаги в детството ми, щом чуя думата “борш” – там в лятната кухня в пристройката, в ранната есен когато първите зелки вече са сложили зимния кожух и са готови да ги отрежем. Дядо, който дълги години е живял в планината и си е идвал вкъщи само по празници, беше магьосникът, който превръщаше всяка произволно събрана купчина зеленчуци в невероятна супа. Continue reading →