Вече съм писал веднъж за начин да запазите невероятния вкус на една от любимите ми подправки, босилека. Има, разбира се и други варианти, но най-важното е да не допускате съприкосновение с въздух, защото тогава босилека потъмнява и губи част от аромата и вкуса си. Радвам се, че имам и последователи, които четат идеите и споделят със своите читатели – нали това е целта на всички блогъри, да споделяме с останалите какво и как може да стане. Има още →

Още в началото искам да направя уточнението, че това не е рецепта за содена питка. Тази публикация е резултат от доста проби и напасвания, дори минах през един неуспешен опит да си отгледам квас, но няма да ви занимавам с това – има достатъчно места, където можете да видите как става.

Имам усещането, че сме много склонни да прекаляваме дори със здравословните неща и да изпадаме в крайности понякога … на кой магазин квасът му бил на 10 години, каква история имала била водата … Има много прости и не обвити в магичност и вещерство начини да направим вкусен, здравословен и най-вече много траен хляб без мая. Ето моят начин, ако искате – доверете му се. Има още →

„Бъзонада“ е краткото име на „сироп от бъз“ и ми харесва като дума :) иначе е производна от „лимонада“ естествено. Растението бъз вирее в България, като веднага правя уточнението, че се ползват цветовете, а не плодовете… които между другото са отровни, но това не е тема на кулинарен блог :) Вкусът на тази домашна напитка ме връща автоматично в ранно детство, когато баба приготвяше всякакви сиропи, но този беше моят любимец … всъщност доста рядко го правеше, сигурно затова ми е бил любим, като дефицитни шоколадови бонбони „Амфора“ през 1983 година. Има още →