Сигурно ще досадя вече с каканиженето ми, че има някаква магия в хляба, но е факт. Аз от друга страна не спирам да експериментирам с хляб и тесто и преди време успешно сътворих ето тези билкови хлебчета. Най-хубавото на рецептата е, че стават готови за по-малко от час …. защото няма втасване и премесване. Сигурно тук ще започнете да повдигате въпросително вежди как така се случва, но магията действа – вижте как: Има още
Хлябът е магия. Само три съставки (брашно, вода, мая) а толкова различни резултати могат да се получат от прилагането на различни техники, времетраене, последователност … Сякаш не ползваш едни и същи продукти, толкова различен е крайният резултат. Публикувал съм и преди как се прави хляб (с мая или с квас) значи е ред и на средния вариант – хляб с квас, но не точно. Всъщност това е лесен начин да постигнете автентичен резултат с помощта на съвременните продукти. Нека не се лъжем, никой от хората в 21-ви век не отглежда квас, за да меси хляб един път седмично и да изхранва домочадие от осем сина, три дъщери, двама зетьове и осемнайсе внучета (например) Има още
Казват, че е трудна рецепта и само най-големите майсторки могат да докарат съвършените конци на козунака. Поверията твърдят, че имало някаква магия докато ги правиш. Като по-малък бях част от тази магия, спомням си печката на дърва на село и три жени (баба, мама, леля) които се потят над тестото докато пробват поредната изпитана рецепта. В голяма къща като нашата мерките бяха много относително понятие и рецептата за козунак започваше с „15 яйца“. Бил съм и по-директна част от същата тая магия, надвесен над огромната доза, която трябваше да меся в … розово детско корито поради липса на друго подходящо :) Има още
Който не знае, сега е времето да разбере – родом съм от Сливен. Сигурно всеки от читателите има различен спомен и тълкувание какво означава този град, но позволете да споделя какво е той за мен, освен че там съм се пръкнал. Сливен е инструменталът на „Стани, стани, юнак балкански“ който оглася града три пъти на ден, Стария бряст на центъра, хлъзгавите плочки на главната, сладоледа на бай Мустан, милинките на Двата Аслана, хляб и слънчоглед от фурната на Карандила, пирожките от будката срещу магазин Младост… Има още
Още в началото трябва да кажа – макар да се използва мая, направата на чиабата отнема цял един ден. Такава е оригиналната технология, която изисква първо да се направи бига (прото-тесто), което да престои един ден и после се заемате със самата чиабата. Вероятно причината е, че в родината на чиабатата пшеницата е бедна на глутен и има нужда от повече време, за да втаса.
Но пък резултатът е впечатляващ, наистина. Мека и шуплеста вътрешност, твърда и хрупкава коричка, силен аромат и вкус на зехтин. Ако имате свободно време и ви се занимава – давайте смело нататък. Има още
Тази рецепта е машина на времето за мен – тя е способна да ме върне обратно в наистина безгрижното детство на село, когато баба явно е ставала към четири сутринта с единствената цел като ме разбуди към седем, тутманика да е току що изпечен, с хрупкава коричка и много сирене вътре.
Една истинска бабина рецепта, която в оригинал е „една чаша от това, пет лъжици от онова и брашно колкото поеме“ но тук давам мерките в обичайните за мен милилитри и грамове, за да е сигурно, че резултата си заслужава всеки път. Има още
Още в началото искам да направя уточнението, че това не е рецепта за содена питка. Тази публикация е резултат от доста проби и напасвания, дори минах през един неуспешен опит да си отгледам квас, но няма да ви занимавам с това – има достатъчно места, където можете да видите как става.
Имам усещането, че сме много склонни да прекаляваме дори със здравословните неща и да изпадаме в крайности понякога … на кой магазин квасът му бил на 10 години, каква история имала била водата … Има много прости и не обвити в магичност и вещерство начини да направим вкусен, здравословен и най-вече много траен хляб без мая. Ето моят начин, ако искате – доверете му се. Има още
Тя е красива, умна, чаровна и смея да твърдя мой много добър приятел. Тя има рожден ден, а моят подарък за нея са тези солени мъфини. Макар да са правени на ръба на физическото и психическото изтощение (ок, всеки има по един от онези моменти) докато ги мислех и готвих ми беше приятно. Защото исках да видя радост в очите й като ги донеса сутринта в офиса, защото искам да е щастлива.
Прясната паста няма равна, заклевам се. Разликата между това да прекараш тридесетина минути над плота и да се разходиш до магазина е все едно да стоиш на трети ред в Арена ди Верона и да гледаш пиратски запис на VHS касетка, правен с фотопарат от някъде в дъното. Има още
Гюзлеми – грешно съм я запомнил тази дума, правилното било гьозлеме и значело „гледащ“ тоест изпечените питки са като очи, които те гледат. Моите спомени за гюзлемите са прабаба Пенка (майката на дядо ми), която с най-обикновена тънка точилка беше в състояние да разточи тестото по-тънко от вестник. Има още