Казват, че е трудна рецепта и само най-големите майсторки могат да докарат съвършените конци на козунака. Поверията твърдят, че имало някаква магия докато ги правиш. Като по-малък бях част от тази магия, спомням си печката на дърва на село и три жени (баба, мама, леля) които се потят над тестото докато пробват поредната изпитана рецепта. В голяма къща като нашата мерките бяха много относително понятие и рецептата за козунак започваше с „15 яйца“. Бил съм и по-директна част от същата тая магия, надвесен над огромната доза, която трябваше да меся в … розово детско корито поради липса на друго подходящо :) Има още →

Такаааа. Който иска да чете за историята и произхода – ето тук има информация. Останалите – четете надолу как всъщност се приготвя (според мен) това прекрасно и ужасно полезно, хипер-хранително ястие. Това е втората публикация от серията „кулинарен блог с гражданска позиция“. Моят отговор на псевдо-патриотичните напъни напоследък. В източната кухня има толкова много неоткрити и лесни за приготвяне неща, че ако опитате да го направите, непременно ще харесате. Дано и да поискате да узнаете повече за страните и културите, да ги доближите до себе си. Има още →

Странно нещо е човекът … страхува се от непознатото, от чужденците, а сладко похапва голям дюнер или фалафелчета с чеснов сос. На някого някой му пречел, притеснявал го, заплаха един вид чувствал… а влиза в магазинчето и пита за кимион, басмати, кус-кус. Много ми се иска да запазя блога като чисто кулинарен и да не намесвам политическата и обществената ситуация, но признавам си – не винаги успявам. Винаги съм споделял по някоя лична история покрай рецептите и пак ще го направя. Има още →

Колкото и да е проста манджа, миш-машът е нещо много специално. Спомням си първият път, в който мама ми каза „направи миш-маш“ и аз карах по спомени. Получи ми се, да си призная честно, но вторият път си беше пълен провал. Уж всичко направих като хората, пък не стана… Поуката от тази история е, че колкото и да е проста манджата, трябва да се отнасяте към нея като към най-сложната рецепта и да внимавате, иначе подходът „джаста-праста“ ще даде резултат, който никой няма да иска да яде. А храната е радост, нали така. Има още →

Както вече съм казвал (поне веднъж) – обичам грах и това е положението. Лятното време не е точно период за месо, най-вече заради горещината в кухнята. Но пък имам предимството да ползвам уреди за бавно готвене, които ме спасяват от този проблем. А резултатът … прекрасно ястие за нищо пари. Защото за това ястие използвах най-евтиното свинско месо (ребра) и реално изпразних фризера от изостанали продукти. Има още →

По френски „рататуи“, на български известно като постен гювеч. Ни повече, ни по-малко, факт. Естествено, има известни отлики, но те са минимални и приликите са доста повече. Рататуи всъщност (освен любимият ми анимационен филм с участието на мишка в ролята на главен готвач) е френска селска постна яхния. Източници твърдят, че няма стриктно изискване какво да има в ястието – ако нямате три цвята чушки, можете да сложите и само червена и зелена … никой няма да върне чинията щото вътре не се виждат парченца жълта пиперка. Всякак е вкусна, но всичко трябва да е с мярка. Иначе ще стане така наречения тюрлю-гювеч. Има още →

Който не знае, сега е времето да разбере – родом съм от Сливен. Сигурно всеки от читателите има различен спомен и тълкувание какво означава този град, но позволете да споделя какво е той за мен, освен че там съм се пръкнал. Сливен е инструменталът на „Стани, стани, юнак балкански“ който оглася града три пъти на ден, Стария бряст на центъра, хлъзгавите плочки на главната, сладоледа на бай Мустан, милинките на Двата Аслана, хляб и слънчоглед от фурната на Карандила, пирожките от будката срещу магазин Младост… Има още →

Писал съм и друг път за крем-супите и за основните правила, които трябва да се спазват при тяхното приготвяне. Тази седмица известна марка за замразени и консервирани зеленчуци ме помоли да се включа в тяхната инициатива за промотиране на вдъхновенията при готвене. Моята задача беше да вдъхновя участниците в един от техните конкурси с нещо красиво, което естествено да съдържа продукт на компанията. Всъщност нищо по-лесно от това, отдавна използвам техните продукти и се доверявам на качеството им. Има още →