Преди време бях признал, че дълго време не съм умеел да готвя ориз. Факт, никога не е късно да се научиш да правиш нещо (за предпочитане нещо добро да правиш, но това е друга тема). Та откакто се научих, не спирам да експериментирам с ориза, най-вече под формата на ризото-вариации. Понякога се получават, понякога се ядат в мълчание, понякога остават само за по веднъж. Ето още една възможност, ако се чудите как да разнообразите бързата вечеря в работен ден. Има още →

Преди време някъде ми беше попаднало полу-забавно, полу-истинно и полу-манипулативно описание на блогърите. Там за кулинарните такива пишеше нещо, че сякаш всяка вечер върху ленена покривка и със сребърни прибори вечерят … как само изискани ястия пускат, понякога рецептите не стават и други такива нещица. Признавам си, частично съм съгласен с такава квалификация, защото всяко стадо си има и мърша. Казвал съм много пъти, че нещата, които публикувам, са произведени в моята скромна кухня, показвал съм и уредите и посудата, които ползвам. И силно се надявам, че никой не е останал с впечатление, че вечеряме петстепенно меню всеки божи ден. Има още →

Един рекламно-маркетингов лозунг казва „Less is More“ или „колкото по-малко, толкова по-добре“ и за мен това е един от най-важните водещи принципи в кулинарията. Казвал съм го и преди, че се стремя да търся и намирам ястия с малко съставки. Такова е и днешното предложение, подходящо за гарнитура на всякакво месо, но и с парче сирене отстрани си става и за хубава, лека, лятна вечеря. Има още →

Ако още е останал някой читател на този блог – добре дошъл отново и благодаря за търпението! Всички и всеки има периоди, в които не му е до странични занимания, така и аз с готвенето и експериментите в кухнята. Винаги съм казвал, че ако нямаш настроение, по-добре да не влизаш в кухнята, защото резултатът ще е меко казано кофти. Надявам се днес да съм бил в по-добро настроение и да успея да ти го предам, мили читателю, с тази рецепта. Има още →

Казват, че е трудна рецепта и само най-големите майсторки могат да докарат съвършените конци на козунака. Поверията твърдят, че имало някаква магия докато ги правиш. Като по-малък бях част от тази магия, спомням си печката на дърва на село и три жени (баба, мама, леля) които се потят над тестото докато пробват поредната изпитана рецепта. В голяма къща като нашата мерките бяха много относително понятие и рецептата за козунак започваше с „15 яйца“. Бил съм и по-директна част от същата тая магия, надвесен над огромната доза, която трябваше да меся в … розово детско корито поради липса на друго подходящо :) Има още →

Такаааа. Който иска да чете за историята и произхода – ето тук има информация. Останалите – четете надолу как всъщност се приготвя (според мен) това прекрасно и ужасно полезно, хипер-хранително ястие. Това е втората публикация от серията „кулинарен блог с гражданска позиция“. Моят отговор на псевдо-патриотичните напъни напоследък. В източната кухня има толкова много неоткрити и лесни за приготвяне неща, че ако опитате да го направите, непременно ще харесате. Дано и да поискате да узнаете повече за страните и културите, да ги доближите до себе си. Има още →

Странно нещо е човекът … страхува се от непознатото, от чужденците, а сладко похапва голям дюнер или фалафелчета с чеснов сос. На някого някой му пречел, притеснявал го, заплаха един вид чувствал… а влиза в магазинчето и пита за кимион, басмати, кус-кус. Много ми се иска да запазя блога като чисто кулинарен и да не намесвам политическата и обществената ситуация, но признавам си – не винаги успявам. Винаги съм споделял по някоя лична история покрай рецептите и пак ще го направя. Има още →