Колкото и да е проста манджа, миш-машът е нещо много специално. Спомням си първият път, в който мама ми каза „направи миш-маш“ и аз карах по спомени. Получи ми се, да си призная честно, но вторият път си беше пълен провал. Уж всичко направих като хората, пък не стана… Поуката от тази история е, че колкото и да е проста манджата, трябва да се отнасяте към нея като към най-сложната рецепта и да внимавате, иначе подходът „джаста-праста“ ще даде резултат, който никой няма да иска да яде. А храната е радост, нали така. Има още →

Както вече съм казвал (поне веднъж) – обичам грах и това е положението. Лятното време не е точно период за месо, най-вече заради горещината в кухнята. Но пък имам предимството да ползвам уреди за бавно готвене, които ме спасяват от този проблем. А резултатът … прекрасно ястие за нищо пари. Защото за това ястие използвах най-евтиното свинско месо (ребра) и реално изпразних фризера от изостанали продукти. Има още →

По френски „рататуи“, на български известно като постен гювеч. Ни повече, ни по-малко, факт. Естествено, има известни отлики, но те са минимални и приликите са доста повече. Рататуи всъщност (освен любимият ми анимационен филм с участието на мишка в ролята на главен готвач) е френска селска постна яхния. Източници твърдят, че няма стриктно изискване какво да има в ястието – ако нямате три цвята чушки, можете да сложите и само червена и зелена … никой няма да върне чинията щото вътре не се виждат парченца жълта пиперка. Всякак е вкусна, но всичко трябва да е с мярка. Иначе ще стане така наречения тюрлю-гювеч. Има още →

Който не знае, сега е времето да разбере – родом съм от Сливен. Сигурно всеки от читателите има различен спомен и тълкувание какво означава този град, но позволете да споделя какво е той за мен, освен че там съм се пръкнал. Сливен е инструменталът на „Стани, стани, юнак балкански“ който оглася града три пъти на ден, Стария бряст на центъра, хлъзгавите плочки на главната, сладоледа на бай Мустан, милинките на Двата Аслана, хляб и слънчоглед от фурната на Карандила, пирожките от будката срещу магазин Младост… Има още →

Писал съм и друг път за крем-супите и за основните правила, които трябва да се спазват при тяхното приготвяне. Тази седмица известна марка за замразени и консервирани зеленчуци ме помоли да се включа в тяхната инициатива за промотиране на вдъхновенията при готвене. Моята задача беше да вдъхновя участниците в един от техните конкурси с нещо красиво, което естествено да съдържа продукт на компанията. Всъщност нищо по-лесно от това, отдавна използвам техните продукти и се доверявам на качеството им. Има още →

Много отдавна не се бях сещал за тези ароматни и крехки свински парченца месо, обвити в гъст сос с лека сладка нотка, които на всичкото отгоре са и много бързи за приготвяне. Тази свинска плешка по баварски директно попада в категорията „под 30 минути“ и освен това се прави със само два продукта – свинско месо и тъмна бира, ако не смятаме лука, галетата и подправките. Има още →

Много пъти съм казвал, че не обичам и не препоръчвам използването на полу-фабрикати в храната, за да се получи добър резултат. И продължавам да го правя. Има, обаче, една категория продукти, които наистина е по-добре да използвате полу-готови, като например консервите боб и нахут, доматеното пюре, консерва домати на кубчета …. и други такива. Бих ги нарекъл „добрите полуфабрикати“ защото не съдържат консерванти (в повечето случаи) и спестяват излишното мотаене и харчене на ток и време. Има още →

Яйцето е мистериозен продукт. Няма никакво значение дали то или кокошката е било първо, но да си призная честно е един от любимите ми продукти. Спомням си времето, когато работех в пицария и сам правих майнезата за сосовете … от 30 яйца и около 10 литра олио, разбърквах ги с дрелка в голяма канта от сладолед … Има още →