Преди време бях признал, че дълго време не съм умеел да готвя ориз. Факт, никога не е късно да се научиш да правиш нещо (за предпочитане нещо добро да правиш, но това е друга тема). Та откакто се научих, не спирам да експериментирам с ориза, най-вече под формата на ризото-вариации. Понякога се получават, понякога се ядат в мълчание, понякога остават само за по веднъж. Ето още една възможност, ако се чудите как да разнообразите бързата вечеря в работен ден. Има още →

Както вече съм казвал (поне веднъж) – обичам грах и това е положението. Лятното време не е точно период за месо, най-вече заради горещината в кухнята. Но пък имам предимството да ползвам уреди за бавно готвене, които ме спасяват от този проблем. А резултатът … прекрасно ястие за нищо пари. Защото за това ястие използвах най-евтиното свинско месо (ребра) и реално изпразних фризера от изостанали продукти. Има още →

Писал съм и друг път за крем-супите и за основните правила, които трябва да се спазват при тяхното приготвяне. Тази седмица известна марка за замразени и консервирани зеленчуци ме помоли да се включа в тяхната инициатива за промотиране на вдъхновенията при готвене. Моята задача беше да вдъхновя участниците в един от техните конкурси с нещо красиво, което естествено да съдържа продукт на компанията. Всъщност нищо по-лесно от това, отдавна използвам техните продукти и се доверявам на качеството им. Има още →

Около паелята има толкова много мистика и митове, почти колкото около тирамисуто. Една от легендите твърди, че прислужниците в дворците си готвили това ястие навън късно вечер … с остатъците от господарската трапеза. Трудно мога да видя сурово заешко и морски дарове да са остатъци от вечерята на испански благородник, но … знае ли човек :) Едно е сигурно – паелята произлиза от Валенсия (което май не е точно Испания) и има три задължителни съставки – ориз, шафран и зехтин. Всичко друго е въображението на готвача и умението на компанията да се наслади на ястието. Има още →

В началото да направя едно уточнение – вкъщи, като бях малък, грах не се ядеше. Никога и по никакъв повод. Баща ми не обичаше. А аз много обичам :) Та мама правеше грах само като баща ми (военен) е на учение или в командировка. И това беше нещо като малък празник с горчилка – хем баща ми го няма, хем ям грах. Луда работа. Има още →

Имам навика да отгатвам рецептите на ресторанти и места, които посещавам и после да се опитвам да ги правя вкъщи. Така съм „откраднал“ например београдските картофи от Бургас. Има и още „кражбички“, тази есенна салата е една от тях, първоизточникът е ресторант-пицария „Зорница“ в Бургас. Има още →