Странно нещо е човекът … страхува се от непознатото, от чужденците, а сладко похапва голям дюнер или фалафелчета с чеснов сос. На някого някой му пречел, притеснявал го, заплаха един вид чувствал… а влиза в магазинчето и пита за кимион, басмати, кус-кус. Много ми се иска да запазя блога като чисто кулинарен и да не намесвам политическата и обществената ситуация, но признавам си – не винаги успявам. Винаги съм споделял по някоя лична история покрай рецептите и пак ще го направя. Има още →

Както вече съм казвал (поне веднъж) – обичам грах и това е положението. Лятното време не е точно период за месо, най-вече заради горещината в кухнята. Но пък имам предимството да ползвам уреди за бавно готвене, които ме спасяват от този проблем. А резултатът … прекрасно ястие за нищо пари. Защото за това ястие използвах най-евтиното свинско месо (ребра) и реално изпразних фризера от изостанали продукти. Има още →

По френски „рататуи“, на български известно като постен гювеч. Ни повече, ни по-малко, факт. Естествено, има известни отлики, но те са минимални и приликите са доста повече. Рататуи всъщност (освен любимият ми анимационен филм с участието на мишка в ролята на главен готвач) е френска селска постна яхния. Източници твърдят, че няма стриктно изискване какво да има в ястието – ако нямате три цвята чушки, можете да сложите и само червена и зелена … никой няма да върне чинията щото вътре не се виждат парченца жълта пиперка. Всякак е вкусна, но всичко трябва да е с мярка. Иначе ще стане така наречения тюрлю-гювеч. Има още →

Всъщност не са мъфини, ама хич. Вярно, ползват се формичките за мъфини, но приликата свършва дотук. Защото няма грам брашно или нещо тестяно. Всъщност рецептата е на Рудолф ван Веен, който има предаване в 24 Kitchen, наречено „Пекарната на Рудолф“ и като го видях, много ми хареса, та реших да го спретна. Става много бързо и лесно, резултата определено си заслужава. И освен всичко, позволява доста вариации, така че давайте смело напред. Има още →

И отново детски спомен, много вкусен. Лятно време баба обичаше да слага една манджичка, много непретенциозна, чак проста. Но по незнайни причини аз много я обичам и макар да я готвя рядко, всяка хапка ме праща обратно на село по къси панталонки, до късно на улицата, жмичка, фунийки, махленски бой … Вероятно правилното име на това трябва да е постен гювеч, но аз все още си го наричам лятна манджа. Бабината лятна манджа. Има още →

Седите си вкъщи лятна вечер и ви се е прияло нещо, което хем да е леко и приятно, хем да върви на ледено изстуден алкохол, хем да нямате угризения на следващия ден, че сте погълнали много калории. И аз така :) Но този проблем не се решава със седене на дивана, а с леко тършуване из хладилника и малко импровизация. В този случай дори името на днешното предложение е подходящо, ода :) ода на мастиката (узото) или водката или дори ракията. Има още →

Не, не е на латински, но заглавието трябва в доста свободен превод да значи нещо като „перфектната гарнитура“. И днешното предложение спокойно може да попадне и в категорията „под 10 минути“ защото наистина се приготвя страшно бързо. Иска се само малко смелост и изобретателност, оребрен тиган и вкусни зеленчуци. Върви прекрасно добре с месо, а вегетарианците могат да припознаят в нея и перфектната вечеря :) За каквото и да го ползвате – винаги ще е вкусно. Има още →

Топлото време идвало неудържимо и било ей-го-къде зад ъгъла. Март месец бил месецът, в който най-много хора посещавали фитнесите, защото се сещали „в последния момент“ че идвало лято и тялото трябвало да е в добра форма. Всъщност пролетта е много подходящ сезон „да се хванем за зелено“ и зеленчуците започват да придобиват някакъв вкус, различен от картон и велпапе, каквито са през зимата. Има още →

Ако следите редовно блога, сигурно сте забелязали, че имам едни „италиански периоди“ в които публикувам паста-рецепти. Често ме питат коя ми е любимата кухня и предполагат, че това е италианската, но не е това правилния отговор. Обичам да се наслаждавам на рецепти от цял свят, но е факт, че Италия предлага невероятно разнообразие от кухни в различните си региони. Има още →

В началото да направя едно уточнение – вкъщи, като бях малък, грах не се ядеше. Никога и по никакъв повод. Баща ми не обичаше. А аз много обичам :) Та мама правеше грах само като баща ми (военен) е на учение или в командировка. И това беше нещо като малък празник с горчилка – хем баща ми го няма, хем ям грах. Луда работа. Има още →