Еклери, шоколадов мус, маслен блат, крем маскарпоне – прекрасна балансирана комбинация за една много специална и отвратително вкусна торта. Без никакво съмнение – най-доброто ми постижение до момента. И без никаква скромност – много съм добър :)
Тази рецепта е малко странна, защото е първата, за която съставките вече съм публикувал или ползвал в други рецепти. Заради това няма да пускам списъци с продукти и технология на приготвяне, а линкове към рецептите и ще се ориентирате оттам. Има още
Това е един от онези десерти, по които въздишаме в хубавите ресторанти и си мечтаем един ден да станем толкова добри готвачи, че да ги приготвяме вкъщи. Примери много – профитеролчетата на Гордън Рамзи, шоколадовия пудинг с течен център, че и този един мус. Показания на свидетел обаче твърдят, че „ресторант ХХХ бая има да учат докато направят такъв шоколадов мус“ като ХХХ е добро и посещавано място.
Тоест доста е лесно да се направи, ама наистина е хипер-лесно, единственото необходимо са непукизъм да се престрашиш и продуктите. Ако пък не стане (в което силно се съмнявам) най-много да изхабите осем яйца, какво толкова :) Има още
Нарочно слагам името на този десерт в кавички, защото крайния резултат няма нищо общо с оригинала. Всъщност панджиало (pangiallo) означава жълт хляб и е обреден сладкиш от областта Лацио в Италия. Прави се с поне три вида ядки, шафран, стафиди и какво ли още не … скоро ще публикувам и оригинала на този традиционен сладкиш от ботуша. Сега е ред на нещо, което в България се нарича с това име – паджиало. В компанията на крем маскарпоне. И още нещо, разбира се :) блога няма да се казва fkusno, ако нещо в рецептата не е леко променено :) Съвсем леко :) Има още