Еклери, шоколадов мус, маслен блат, крем маскарпоне – прекрасна балансирана комбинация за една много специална и отвратително вкусна торта. Без никакво съмнение – най-доброто ми постижение до момента. И без никаква скромност – много съм добър :)
Тази рецепта е малко странна, защото е първата, за която съставките вече съм публикувал или ползвал в други рецепти. Заради това няма да пускам списъци с продукти и технология на приготвяне, а линкове към рецептите и ще се ориентирате оттам. Има още
Тя е неуморният човек зад блога Храна за мой’те канибали. За себе си тя казва: „Обичам да готвя. Или бъркам нещо. За разлика от повечето нормални хора, за мен това е релаксиране. Няма момент, в който да го правя по задължение. Разбира се, моите любими човеци се възползват изцяло от тази ми страст. Макар и капризни, винаги има за всекиго по нещо. Важното е – мръвка да има ;) и нещо шоколадово. Много шоколадово.“
Затова и няма изненади, че когато си писахме да си „гостуваме“ на блоговете, тя избра да й направя нещо много шоколадово, а аз избрах тя да ми сготви нещо с мръвка. Аз отидох на гости с това полу-злополучно руло, което на финала не е руло :) Кликнете тук, за да видите цялата рецепта и цялата история.
Нарочно слагам името на този десерт в кавички, защото крайния резултат няма нищо общо с оригинала. Всъщност панджиало (pangiallo) означава жълт хляб и е обреден сладкиш от областта Лацио в Италия. Прави се с поне три вида ядки, шафран, стафиди и какво ли още не … скоро ще публикувам и оригинала на този традиционен сладкиш от ботуша. Сега е ред на нещо, което в България се нарича с това име – паджиало. В компанията на крем маскарпоне. И още нещо, разбира се :) блога няма да се казва fkusno, ако нещо в рецептата не е леко променено :) Съвсем леко :) Има още
Морковената торта е нещо прекрасно. Имам и свидетели, които са в състояние да изядат три четвърти от тортата и да питат за още. Всъщност това е рецепта с история за едно нещо, което за съжаление много често се среща в готварските среди – криенето на рецепти. Сигурно сте забелязали как много посещавани и популярни блогове публикуват невероятно изглеждащи снимки и хубави рецепти, но като се опиташ да ги сготвиш и не се получават. Нещо липсва. Особено при сладките неща, може да е нещо много дребно, но магията не става. Има още
Да си призная честно, дълго време тихо се възхищавах на хората, които приготвят тирамису вкъщи и таях завист към техните умения. Този десерт някак си попадаше в категорията на висшата кулинария, която признавам на мен не ми се отдава (все още). Докато преди две години една много добра приятелка донесе приготвено от нея тирамису и аз си казах „я да се пробвам“. Има още