Необходимите продукти:

За пилето

• по едно пилешко филе за всеки
• 50 г пчелен мед
• 30 мл соев сос
• 10 г дижонска горчица

За пастета

• 1 консерва боб (400 г)
• 15 г сушени домати
• 2 стръка мащерка
• 10-тина зърна каперси от консерва
• сол и пипер на вкус
• 30 г студено масло

Сложете пилешките гърди в здрава торбичка и потопете в голям съд с вода да излезе въздуха напълно. С канап или здрав конец вържете торбичката под вода, така че да не влезе въздух в нея. Ако имате машина за вакуумиране – ползвайте я. Кипнете достатъчно вода в голям съд и след като заври, го отнемете от огъня. Потопете торбичката с пилето вътре и оставете за 45 до 60 минути. Така пилето ще се сготви постепенно, но ще остане сочно за запичането после.

През това време пригответе маринатата – смесете и разбъркайте добре всички съставки и загрейте на котлон да се редуцира наполовина. Така ще стане гъста смес за глазиране и ще се задържи върху филетата, а ароматът ще е концентриран.

Отворете консервата боб и я сложете в малка тенджерка на котлона заедно с мащерката. Оставете да кипне и да покъкри известно време. Нарежете на ситно сушените домати. След като боба е поврял малко, отлейте половината от течността и сипете останалото в блендер. Добавете каперсите и доматите и пасирайте добре. Накрая добавете маслото за мек завършек на вкуса. Опитайте и подправете със сол и пипер на вкус.

Загрейте оребрен тиган или барбекю и намажете готовите филета с маринатата. Печете по не повече от 3 минути на страна, като намажете по още веднъж докато ги печете. Свалете от огъня, нарежете на филийки и полейте с малко от останалата марината. Поднесете заедно с пастета от боб.

Снимката е от представянето на сосовете на Киккоман и е дело на Илиян Ружин

Продължавам с темата за липсата на време да готвим качествена храна, защото се връщаме късно от работа, уморени сме, не сме в настроение и куп други причини, които всеки (без изключение) може да си измисли. Най-често като оправдание заради полуфабрикатите от супера, бургерите, пърженото пиле на път за вкъщи или сготвеното на-две-на-три просто колкото да сложиш нещо на масата. Днешното предложение е нещо, което успешно може да стои в хладилника ден-два, а във фризера издържа до седмица. Приготовлението е бързо и можете спокойно да използвате почивните дни, за да заредите необходимата бройка порции за идващата работна седмица. Има още →

Както вече сигурно сте разбрали, авторът на този скромен кулинарен блог наскоро се впусна в едно приключение, наречено MasterChef България. Правилата на кастингите изискват след предварително одобрение да отида в кухнята на студиото, където имам 60 мин на разположение да сготвя нещо, с което да получа поне две ДА-та от тричленно жури. И аз реших да се представя с това пиленце, пилешко филе, което уверявам читателите е невероятно вкусно преживяване. Спечели ми бялата престилка, макар да бях на кантар заради един изгорен картофен чипс на фурна. Има още →

Преди време бях пуснал тук едни магически пилешки ролца, а наскоро реших да си поиграя с рецептата и да видим дали ще излезе пак нещо вкусно.

В сегашния си вариант пилето не е в компанията на беконови лентички, но пък си хортува сладко с едни гъбки, които играят поддържаща женска роля – гарнитура. Има още →

Нали знаете, че любовта и стомаха са част от едно уравнение :) Това непретенциозно на пръв поглед предложение по-долу всъщност е първото нещо, което сготвих на любим човек … на първата ни среща … преди девет години … още сме заедно :) Има още →

Ризотото по дефиниция попада в категорията „бързо-лесно-вкусно“ особено ако се спазват малко правила, за които вече съм писал :) Ако четете редовно този блог и вече сте опитали да сготвите онова предложение със скаридите, ето още един вариант, този път с пиле. Има още →

Мисля, че оригиналът на тази рецепта видях в кулинарната библия GoodFood, но не съм много сигурен. Вероятно е тяхна, защото има присъщата им простота и елегантност, съчетаване на няколко неща за постигане на много добър резултат. Има още →

Пилето е продукт, с който няма как да сбъркаш ако е качествено месо и се спазват малко прости правила. Едното от тях гласи, че няма такова нещо като „пиле алангле“ – то или е сурово или е готово. Има още →

Моите вкусови спомени ме отнасят винаги в детството ми, щом чуя думата „борш“ – там в лятната кухня в пристройката, в ранната есен когато първите зелки вече са сложили зимния кожух и са готови да ги отрежем. Дядо, който дълги години е живял в планината и си е идвал вкъщи само по празници, беше магьосникът, който превръщаше всяка произволно събрана купчина зеленчуци в невероятна супа. Има още →