Колкото и да е проста манджа, миш-машът е нещо много специално. Спомням си първият път, в който мама ми каза „направи миш-маш“ и аз карах по спомени. Получи ми се, да си призная честно, но вторият път си беше пълен провал. Уж всичко направих като хората, пък не стана… Поуката от тази история е, че колкото и да е проста манджата, трябва да се отнасяте към нея като към най-сложната рецепта и да внимавате, иначе подходът „джаста-праста“ ще даде резултат, който никой няма да иска да яде. А храната е радост, нали така. Има още →

Една от „класическите“ ми рецепти е за чийзкейк (cheesecake) който за да бъде хубав и наистина в „стил Ню Йорк“ се прави с богата плънка, пече се и се залива отгоре. Не съм привърженик на сурогатните производни тип „чийзкейк без печене“, „бърз крем без варене“ и други подобни. Изпитаните и добре измислени рецепти трябва да се уважават и дори вариациите им трябва да се правят с достатъчно уважение към оригинала. Дори и когато става дума за миниатюризираща версия като тези ужасно сполучливи чийзкейк-мъфини, които един ден пробвах за забавление, а те се оказаха чудни. Има още →

Тя е красива, умна, чаровна и смея да твърдя мой много добър приятел. Тя има рожден ден, а моят подарък за нея са тези солени мъфини. Макар да са правени на ръба на физическото и психическото изтощение (ок, всеки има по един от онези моменти) докато ги мислех и готвих ми беше приятно. Защото исках да видя радост в очите й като ги донеса сутринта в офиса, защото искам да е щастлива.

Има още →

Царевичното брашно има безброй приложения. Аз най-често го ползвам за панировка, като го смесвам 50-50 с бяло брашно и с него панирам риба, зеленчуци … Малко ровене по сайтове и гледане на предавания с италианска кухня и реших да пробвам да изпържа полента като гарнитура към месо. Получи се от първия път и определено е много вкусно предложение. Всъщност качамак и полента е едно и също, така че – да опържим качамак :) Има още →

Гюзлеми – грешно съм я запомнил тази дума, правилното било гьозлеме и значело „гледащ“ тоест изпечените питки са като очи, които те гледат. Моите спомени за гюзлемите са прабаба Пенка (майката на дядо ми), която с най-обикновена тънка точилка беше в състояние да разточи тестото по-тънко от вестник. Има още →

Карфиолът от моите детски спомени се нарича „цветно зеле“ и единствената му употреба е в царската туршия. Тази му употреба продължава да е актуална и много ми харесва неговата хрупкавост и свежест, в комбинацията с чушки и моркови. Един приятел ме научи и на друг начин да хапваме карфиол – като гарнитура към различни меса. Има още →

Преди да започна да пиша тази рецепта не знаех, че чийзкейкът има толкова древна история, която може да се проследи чак до Древна Гърция. За мен това си беше класически американски десерт, който по много добър начин съчетава леко соленият вкус на мекото сирене със сладостта на захарта и позволява множество вариации за гарниране. Има още →