Който не знае, сега е времето да разбере – родом съм от Сливен. Сигурно всеки от читателите има различен спомен и тълкувание какво означава този град, но позволете да споделя какво е той за мен, освен че там съм се пръкнал. Сливен е инструменталът на „Стани, стани, юнак балкански“ който оглася града три пъти на ден, Стария бряст на центъра, хлъзгавите плочки на главната, сладоледа на бай Мустан, милинките на Двата Аслана, хляб и слънчоглед от фурната на Карандила, пирожките от будката срещу магазин Младост… Има още →

Гюзлеми – грешно съм я запомнил тази дума, правилното било гьозлеме и значело „гледащ“ тоест изпечените питки са като очи, които те гледат. Моите спомени за гюзлемите са прабаба Пенка (майката на дядо ми), която с най-обикновена тънка точилка беше в състояние да разточи тестото по-тънко от вестник. Има още →

Често чувам и чета, че месенето на тесто е трудна работа. Разбира се, не е най-лесното нещо на света и е наистина в пъти по-трудно от това да разчупиш топла питка, но не е като да пратиш в космоса ракетата Ариана, да сме честни :) Има още →

Да си призная, понякога добрите ми резултати и попадения в кухнята са плод на недоглеждане, честно. Много пъти ми се случва да пропусна в дългият списък с продукти някоя от съставките. Като с тази фокача по-долу, за която продуктите хич не са много, ама на – случи се. Но пък резултатът беше много успешен, така че – смело напред със или без пропуснатия продукт. Има още →

Топлото вкъщи есенно и зимно време е идеално за месене на тестени неща. Спомням си студените пролетни дни преди Великден, когато на село мама, леля и баба „даваха много жега“ на печката на дърва, събличаха се по бельо и започваха месенето на индустриални количества козунаци, кифлички и курабийки. Когато ръцете на баба отслабнаха и не можеше да премята тестото, аз поех тази функция и си спомням най-голямото количество тесто, което замесих – 15 килограма козунаци, на ръка. Да, в корито за пране. Розово. Най-удобният съд за месене на козунаци. Има още →