Колкото и да е проста манджа, миш-машът е нещо много специално. Спомням си първият път, в който мама ми каза „направи миш-маш“ и аз карах по спомени. Получи ми се, да си призная честно, но вторият път си беше пълен провал. Уж всичко направих като хората, пък не стана… Поуката от тази история е, че колкото и да е проста манджата, трябва да се отнасяте към нея като към най-сложната рецепта и да внимавате, иначе подходът „джаста-праста“ ще даде резултат, който никой няма да иска да яде. А храната е радост, нали така. Има още →

По френски „рататуи“, на български известно като постен гювеч. Ни повече, ни по-малко, факт. Естествено, има известни отлики, но те са минимални и приликите са доста повече. Рататуи всъщност (освен любимият ми анимационен филм с участието на мишка в ролята на главен готвач) е френска селска постна яхния. Източници твърдят, че няма стриктно изискване какво да има в ястието – ако нямате три цвята чушки, можете да сложите и само червена и зелена … никой няма да върне чинията щото вътре не се виждат парченца жълта пиперка. Всякак е вкусна, но всичко трябва да е с мярка. Иначе ще стане така наречения тюрлю-гювеч. Има още →

Много пъти съм казвал, че не обичам и не препоръчвам използването на полу-фабрикати в храната, за да се получи добър резултат. И продължавам да го правя. Има, обаче, една категория продукти, които наистина е по-добре да използвате полу-готови, като например консервите боб и нахут, доматеното пюре, консерва домати на кубчета …. и други такива. Бих ги нарекъл „добрите полуфабрикати“ защото не съдържат консерванти (в повечето случаи) и спестяват излишното мотаене и харчене на ток и време. Има още →

И отново детски спомен, много вкусен. Лятно време баба обичаше да слага една манджичка, много непретенциозна, чак проста. Но по незнайни причини аз много я обичам и макар да я готвя рядко, всяка хапка ме праща обратно на село по къси панталонки, до късно на улицата, жмичка, фунийки, махленски бой … Вероятно правилното име на това трябва да е постен гювеч, но аз все още си го наричам лятна манджа. Бабината лятна манджа. Има още →

На първи март тази година любимото кулинарно списание направи подарък на своите дами-читателки – мен :) Тоест четири ястия, сготвени от мен. Това беше краят на тяхната прекрасна инициатива “Стани звезда”, в която аз бях първият участник и единственият мъж.

Това е предястието, който сготвих – зеленчукови антипасти, италианска рецепта. Става много лесно, но отнема малко повече време заради отцеждането на патладжана и после мариноването на зеленчуците, но резултатът си заслужава и чакането и кисненето :) Има още →

Лятото, казват, е сезонът на салатите, в който трябвало било да се яде нещо по-леко … в прохладна вечер, на тераса (веранда) … в приятна компания. Чували сме ги тия. Сякаш приятната вечер не може да е вкъщи, на отворени прозорци и седнали около добре подредена маса, всеки със своето любимо питие. Може, разбира се. Особено ако сте се забавлявали да приготвите заедно вечерята и сте месили тесто за паста, точили сте кори за лазаня, пекли сте качапури :) Има още →

Топлото време идвало неудържимо и било ей-го-къде зад ъгъла. Март месец бил месецът, в който най-много хора посещавали фитнесите, защото се сещали „в последния момент“ че идвало лято и тялото трябвало да е в добра форма. Всъщност пролетта е много подходящ сезон „да се хванем за зелено“ и зеленчуците започват да придобиват някакъв вкус, различен от картон и велпапе, каквито са през зимата. Има още →

Темата паста-сос има толкова вариации и „оригинални“ рецепти, колкото вероятно е населението на Италия, умножено по 2.7 (примерно). Всеки дом претендира да е открил някоя комбинация, всяка италианска баба предава в наследство не само сватбения си воал, а и скрижалите с рецептите като семейно съкровище. Убеден съм, че това, което сготвих, вече е било открито някъде и се приготвя на големи семейни празници, сватби и кръщенета. Което го прави още по-вкусно, не мислите ли :) Има още →

Един продукт ме мъчеше дълго време след като започнах да готвя – оризът. Не ми се получаваше и това си е. Как ли не опитвах, четох, гледах и пак не. Накрая решението дойде от най-логичното място – новата готварска книга, която някой ми подари за рожден ден. След първият успешен опит, продължих с експериментите с този магически продукт, който в някои рецепти може да поеме вода до седем пъти обема си. Има още →