Здравейте отново, приятели и почитатели. Поднасям извиненията си за дългият период без рецепти, но както се казва „здравето е най-важното“ и аз трябваше да се погрижа за здравето си. Добрата новина е, че дълго време ще се наслаждавате на неща, които са сладки или имат предимно въглехидрати, защото дългата ми „диета“ е най-хубавата – високо въглехидратна! И ето го и първото логично предложение – канелени рулца със стафиди. Има още
Този блог се роди на седми ноември 2011 година. Днес става на една година и за да отпразнувам подобаващо „юбилея“ реших да направя една много много специална торта, която все още е най-голямата кулинарна тайна – торта бароци.
За една година съм сготвил и написал точно 100 различни рецепти, които вие сте прочели, коментирали и споделяли. А вие, читатели мои, сте 32 714 души и сте прочели 102 164 страници от fkusno.com Имате моята признателност и благодарност, че по някакъв начин съм успял да направя това виртуално място уютно за вас. Благодаря ви! Има още
Тя е неуморният човек зад блога Храна за мой’те канибали. За себе си тя казва: „Обичам да готвя. Или бъркам нещо. За разлика от повечето нормални хора, за мен това е релаксиране. Няма момент, в който да го правя по задължение. Разбира се, моите любими човеци се възползват изцяло от тази ми страст. Макар и капризни, винаги има за всекиго по нещо. Важното е – мръвка да има ;) и нещо шоколадово. Много шоколадово.“
Затова и няма изненади, че когато си писахме да си „гостуваме“ на блоговете, тя избра да й направя нещо много шоколадово, а аз избрах тя да ми сготви нещо с мръвка. Аз отидох на гости с това полу-злополучно руло, което на финала не е руло :) Кликнете тук, за да видите цялата рецепта и цялата история.
Една от „класическите“ ми рецепти е за чийзкейк (cheesecake) който за да бъде хубав и наистина в „стил Ню Йорк“ се прави с богата плънка, пече се и се залива отгоре. Не съм привърженик на сурогатните производни тип „чийзкейк без печене“, „бърз крем без варене“ и други подобни. Изпитаните и добре измислени рецепти трябва да се уважават и дори вариациите им трябва да се правят с достатъчно уважение към оригинала. Дори и когато става дума за миниатюризираща версия като тези ужасно сполучливи чийзкейк-мъфини, които един ден пробвах за забавление, а те се оказаха чудни. Има още
Тя е красива, умна, чаровна и смея да твърдя мой много добър приятел. Тя има рожден ден, а моят подарък за нея са тези солени мъфини. Макар да са правени на ръба на физическото и психическото изтощение (ок, всеки има по един от онези моменти) докато ги мислех и готвих ми беше приятно. Защото исках да видя радост в очите й като ги донеса сутринта в офиса, защото искам да е щастлива.
Тя: „Напоследък не се справям с това да правя лимонада от лимоните, които живота ми поднася“
Аз: „Искаш ли да ти направя лимонов пай“
Тя: „Искам“ Има още
Всъщност не са мъфини, ама хич. Вярно, ползват се формичките за мъфини, но приликата свършва дотук. Защото няма грам брашно или нещо тестяно. Всъщност рецептата е на Рудолф ван Веен, който има предаване в 24 Kitchen, наречено „Пекарната на Рудолф“ и като го видях, много ми хареса, та реших да го спретна. Става много бързо и лесно, резултата определено си заслужава. И освен всичко, позволява доста вариации, така че давайте смело напред. Има още
Нищо сложно, ще кажете, какво толкова има в едни пържени кюфтета, че да се публикува рецепта в кулинарен блог?!? … Сигурно ще имате право, донякъде :)
Всъщност в пържените кюфтета могат да се спотайват доста тайни, а понеже аз не крия нищо от рецептите си, съм готов да споделя моите тайни за перфектните пържени кюфтета – сочни, с хрупкава коричка, просто прекрасни. Има още
Този испански десерт е измислен от монахините в един манастир, които с нетърпение очаквали да дойде неделята, за да си хапнат нещо сладичко. Много е простичък за приготвяне и върви идеално с неделно следобедно кафе. В оригинал рецептата е с обикновен захарен сироп от вода и захар, но аз реших да експериментирам и замених водата с портокалов сок. Получи се много много добре. Има още
Направило ли ви е впечатление, че след Великден кулинарните блогове и групи са засипани от рецепти от типа на „как да оползотворим козунаците, които са ни останали след празника“? Което идва да рече две неща поне – че българинът е доста изобретателен, чак Андрешко и че … сме готвили прекалено много, чак разхищаващо.