Всички сме били свидетели или потърпевши (в детството) на нечий родителски тормоз да си изядем докрай супата. Пробвали са какви ли не трикове, „едно за мама, едно за баба“, маскировки и други подобни, само и само да стигнем с лъжицата до дъното и родителското тяло да може да се оттегли от масата с чувство на изпълнен дълг.

Сигурно това е причината да не готвя често супи, не знам. Това ястие, признавам, не присъства често на трапезата ми. Или поне допреди две години, когато в момент на спомен взех че сварих крем-супа. И оттогава есента и зимата са супа-сезони у дома.

Началото на моето завръщане към супите беше плахо и с малки стъпки, не смеех да експериментирам смело. Картофче, морковче и готово. После дойде и увереността, че има и по-добри комбинации. Което отвори нещо като тенджерата на Пандора и оттам почнаха да изскачат вариации с броколи, спанак, червени чушки, гъби, тиква, тиквички.

Без значение каква вариация ще ви хрумне, добре е да спазвате малко пропорции.

1. Килограм и половина зеленчуци, нарязани
2. Литър и половина вода
3. Сол и зехтин при варенето
4. 200 милилитра течна или заквасена сметана
5. Половин пакетче масло

След като зеленчуците са сварени и омекнали, водата трябва да е намаляла достатъчно за да сте готови за пасиране. Сипете в тенджерата сметаната и маслото и пасирайте с миксера (или на ръка). Опитайте на сол и при необходимост подправете с още, добавете и черен пипер на вкус.

Аз обикновено използвам картофи като основа, която дава гъстотата на супата, другите зеленчуци са въпрос или на наличност в хладилника или на моментно предпочитание. Добре е да е само един, за да можете да наречете някак си супата – спаначена, морковена, тиквена, чушкена … Иначе ще се получи супа от камъни :)

Наздраве! Времето за приготвяне е под 30 минути, зависи от използваните зеленчуци.