Странно нещо е човекът … страхува се от непознатото, от чужденците, а сладко похапва голям дюнер или фалафелчета с чеснов сос. На някого някой му пречел, притеснявал го, заплаха един вид чувствал… а влиза в магазинчето и пита за кимион, басмати, кус-кус. Много ми се иска да запазя блога като чисто кулинарен и да не намесвам политическата и обществената ситуация, но признавам си – не винаги успявам. Винаги съм споделял по някоя лична история покрай рецептите и пак ще го направя.
Откакто има „граждански патрули“ в София и напрежение по Пиротска (да, тук живея) обръщам повече внимание на лицата на хора, които живеят тук от години. Покрай нас има безброй много магазинчета, фурни, фризьорски салони, бръснарници – всичките собственост на араби. Не, не ми пречат, дори напротив – помагат ми. Да опозная тяхната кухня и култура, да открия нов свят, да го опозная.
Ще споделя и друго – тези хора са си взели хляба в ръцете и се трудят. Всеки ден, по цял ден. А българските турци нижат тютюн или ги возят в подкрепа на тоя или оня. Преди време на бул. Ботев отвориха турски ресторант, тип закусвалня. С много вкусни неща. Едно от тях ми стана любимо и го пренесох в моята кухня – крем-супата от червена леща.
Необходимите продукти:
- червена леща
- моркови
- домати
- кимион
- зехтин
- сол, пипер
Нищо особено в приготвянето – вземате тенджера, измивате (за всеки случай) лещата и варите заедно с останалите продукти. Ако не сте улучили съотношението леща-вода (при мен беше две шепи и два литра), може да добавите настърган картоф за сгъстяване.
Като се свари – пасирате, посолявате и готово. Може да пробвате да я сготвите и в Крок-пот, като времето за приготвяне тогава е 4 часа, иначе червената леща се сварява бързо и вероятно ще ви отнеме половин час някъде.
Наздраве!
Това ли беше?!:) …. приключи някак неочаквано
Това беше :) Ще има и още :)
Много обичам да правя супа от червена леща. (Даже тази вечер точно това съм сготвила:) Става със скоростта на полуфабрикат, а е толкова вкусна, засищаща и поддаваща се на най-различни импровизации. Любим вариант ми е с картоф и целина, но и "чиста" е прекрасна.
Споделям напълно и гражданския аспект на публикацията ти. На същото мнение съм, а и формулировката ми дойде на сърце:) Обичам ул. "Пиротска" и Женския пазар, а хората работещи там са трудолюбиви, усмихнати и отзивчиви, да са живи и здрави!
Поздрави!
Евразия? Обожавам супата от червена леща там :) както и много други неща :)
В моя вариант е без домати и лимон и с голямо количество подправки – шарен пипер, бахар, кимион, кориандър, индийско орехче, малко канела. Но обичам много и варианта на "Мимас" с лимон и кимион – предполагам, че твоят ще да е нещо подобно.