Топлото вкъщи есенно и зимно време е идеално за месене на тестени неща. Спомням си студените пролетни дни преди Великден, когато на село мама, леля и баба „даваха много жега“ на печката на дърва, събличаха се по бельо и започваха месенето на индустриални количества козунаци, кифлички и курабийки. Когато ръцете на баба отслабнаха и не можеше да премята тестото, аз поех тази функция и си спомням най-голямото количество тесто, което замесих – 15 килограма козунаци, на ръка. Да, в корито за пране. Розово. Най-удобният съд за месене на козунаци.

Днес реших да замеся тридесет пъти по-малко количество. Панини. В оригиналната рецепта са чисти и без нищо, но за да съм верен на fkusno още първият път ги направих с подобрение – маслинова паста между пластовете. Стават много добри и с настърган пармезан отгоре. Този път са и двете.

 Необходимите продукти:

1. 500 грама бяло брашно, тип 500
2. 10 грама сол
3. 10 грама захар
4. пакетче суха мая
5. 300 милилитра топла вода

Разтваряме захарта и маята в топлата вода, пресяваме в удобна купа брашното и с помощта на дървената лъжица размесваме набързо. Само с лъжицата тестото няма да бъде достатъчно добре измесено, трябва и ръчен труд върху набрашнения плот.

Целта е да се получи меко и топло, леко еластично тесто, което не лепи по пръстите. Ако не трябва да го оставя да втасва, бих могъл да меся тесто с часове. Но все пак трябва да оставим тестото да си почине и да удвои обема си, става за около час.

За втасването купата трябва да е достатъчно голяма и е добре да е намаслена (в този случай със зехтин), тестото покриваме с кърпа и оставяме на топло. Аз лично го качвам върху абсорбатора – хем е малко по-високо, хем климатикът духа топло точно отгоре.

Тестото е пухкаво и дебело, увечилито е обема си поне два пъти. Следва да премесим за да спадне и да положим отново върху набрашнения плот, за да разточим кора с дебелина около половин сантиметър. С помощта на метален пръстен изрязваме равни кръгли парчета, които нареждаме в плитка тава с хартия за печене на дъното.

Целта е да направим трипластови хлебчета, в този случай между първия и втория сложих маслинова паста, между втория и третия – настърган на едро пармезан. Да, това странно изглеждащото вляво е маслинова паста.

След подреждане и на трите пласта, панините заминават за допълнително втасване на топло място. Целта е отново да удвоят обема си, като това отнема около двадесетина минути. Максимум.

Следващата стъпка е да загреем фурната на 210 градуса с обдухване (160 на нормална фурна) и да сложим вътре купичка с вода. Щом фурната достигне желаната температура, мятаме тавичката с втасалите панини вътре за период между 10 и 15 минути, не повече. За това време тестото ще се изпече достатъчно, маслините върху първият слой ще се слеят с тестото, пармезанът ще се разтопи вътре и отгоре. Фантазия.

Наздраве! Времето за приготвяне е 15 минути, максимум 20 за месене и подготовка и още час и половина за втасване, но резултатът определено си заслужава. Всеки път!

И накрая едно признание – това е първото тесто, за което пресях брашното. Досега не вярвах, че нещо толкова елементарно може да има такъв огромен ефект върху крайния резултат. Тестото беше много по-послушно и стана доста по-бързо, а панините наистина са по-вкусни. Отсега нататък винаги ще пресявам брашното. Два пъти.