Имаше една руска народна приказка за супа от камъни. Разказваше се за някакъв странник, който замръкнал край дома на скръндзава мамаша, която не искала да го нагости и той почнал да вари въпросната супа. Сложил един камък в тенджерата и после едно по едно помолил за картофи, масло, моркови и вече не се сещам какви други неща и накрая станала вкусна супа от камъни.

Моята версия е „всичко изостанало в хладилника“, а в конкретния случай продуктите са:

1. Два огромни моркова
2. Две почти пред изхвърляне тиквички
3. Шепа гъби
4. Три средни картофа
5. Течна сметана (например 100 милилитра)
6. Половин пакетче масло (62.5 грама за да сме точни)
7. Сол и черен пипер

Сложих на котлона една средна тенджерка с литър и половина вода, метнах вътре и един зеленчуков бульон, нарязах на ситно обелените моркови и тиквички, наситних и гъбките и ги метнах в тенджерката. Тук е мястото да кажа, че не обичам продукти с много сол или много незнайни подправки и съставки, които започват с омразната буква Е, затова кубчетата бульон са много рядък гост в ястията ми. Крем-супите са едно изключение и то не всичките видове супи.

Оставих на тих огън да къкрят зеленчуците и като омекнаха морковите, добавих и ситно нарязаните картофи. След още 10 минути (горе-долу са достатъчни да се сварят картофчетата) свалих от огъня, сипах щедра порция течна сметана, добавих маслото и пасирах до получаване на гъста каша. За ориентир, ако е прекалено гъсто и не прилича по консистенция на боза, значи трябва да се добави още вода. Заради бульона посолих накрая (все пак той е близо 80% сол) после подправих и с черен пипер, прясно смлян.

Резултатът е повече от прекрасен – красива консистенция със запазен вкус на всички зеленчуци, добре се съчетана с кротони от черен хляб и малко резенчета пармезан.

Наздраве! Времето за приготвяне е приблизително 45 минути, необходимата посуда е тенджера, дъска за рязане и нож, миксер-пасатор.