Да си призная, понякога добрите ми резултати и попадения в кухнята са плод на недоглеждане, честно. Много пъти ми се случва да пропусна в дългият списък с продукти някоя от съставките. Като с тази фокача по-долу, за която продуктите хич не са много, ама на – случи се. Но пък резултатът беше много успешен, така че – смело напред със или без пропуснатия продукт.

Фокачата била търпяла много вариации и добавки – лук; маслини; домати; една гладна акула сложи отгоре аншоа и чери доматчета в нейната путанеска версия; сигурно и с черен шоколад ще стане … Аз заложих на чистия вариант. Казвал ли съм, че предпочитам ястията да имат малко на брой съставки, за да се усети вкусът на всичките заедно и на всяка поотделно.

Необходимите продукти:

1. 300 грама пресято брашно, ползвам най-обикновеното тип 500
2. 1 пакетче суха мая
3. 200 грама топла вода
4. 6 супени лъжици зехтин
5. 1 чаена лъжичка захар
6. 1 чаена лъжичка сол
7. едра сол за поръска

Ето тук е мястото да кажа, че забравих захарта. Просто я пропуснах и не сложих. Резултатът всъщност беше, че фокачата излезе по-тънка и по-хрупкава отколкото трябваше да стане. Тоест не е задължителен елемент захарта и спокойно може да се пропусне, особено ако обичате тънката версия на пица, с която фокачата се пада нещо като седми братовчед по майчина линия от втория брак. Да речем.

Хлябът и хлебните производни винаги стават най-добре, ако пресеете брашното и оставите маята да втаса с малко брашно и захарта в топлата вода. Като постои на топло десетина минути се получава нещо като рядка боза с вид на безгръбначно извънземно, но пък крайния резултат си заслужава.

В голяма купа пресявате брашното, правите кладенче по средата и изсипвате смело вътре извънземното, зехтина и ситната сол. С помощта на дървена лъжица разбърквате докато тестото се събере на топка и после прехвърляте върху плота. На този етап няма нужда от набрашняване или подлагане на нещо – тестото е леко мазно от зехтина и няма да залепне. Месите докато стане хубава и топла топка тесто, оставяте в купа да втаса. Този процес може да отнеме между 30 минути и два часа, всичко зависи колко топло ще е мястото. Моето тесто втасва за по-малко от час, защото го вдигам върху абсорбатора и е точно под топлия въздух на климатика. Естествено отгоре го завивам с кърпа, за да не стане коричка (не че е фатално де).

Фокача - тестото преди и след втасване

След като е втасало достатъчно, наръсете плота с малко брашно, загребете мощно тестото от купата и го премесете докато спадне. Ако ще подобрявате с подправки или продукт (розмарин, риган, босилек, маслини, каперси или друго) – сега е времето. Просто поръсете тестото и докато премесвате, те ще са се смесили равномерно.

Следващата стъпка е да загреем силно фурната – 230 градуса минимум не й мърдат. Докато реотаните създават подходящата жега за магията вътре, раздърпайте на ръка тестото като се опитате да му придадете някаква форма. Това последното не е задължителен елемент – тестото ще се опече във всякаква форма. Ако ще ползвате като мен плитка тава и хартия за печене, добре е да сложите парчето хартия на плота и върху него да раздърпате тестото.

Така по-лесно ще пренесете в тавичката, пък и няма нужда да мазните излишно отдолу, хартията няма да залепне. Задължителният елемент е да надупчите тестото с пръсти – така ще се надигне равномерно навсякъде. Аз поръсих отгоре с едра морска сол и полях с малко зехтин, но не спирайте дотук – още малко розмарин или нарязани маслини няма да са излишни, особено ако вече сте сложили в тестото.

Максимум 20 минути в силната фурна и магията е станала – насреща си имаме хрупкави корички отгоре и отдолу, притиснали нежно меката вътрешност и цялото това с истински солен вкус на море.

Наздраве! Времето за приготвяне (без втасването) е 20 минути подготовка и 20 минути печене.