Такаааа. Който иска да чете за историята и произхода – ето тук има информация. Останалите – четете надолу как всъщност се приготвя (според мен) това прекрасно и ужасно полезно, хипер-хранително ястие. Това е втората публикация от серията „кулинарен блог с гражданска позиция“. Моят отговор на псевдо-патриотичните напъни напоследък. В източната кухня има толкова много неоткрити и лесни за приготвяне неща, че ако опитате да го направите, непременно ще харесате. Дано и да поискате да узнаете повече за страните и културите, да ги доближите до себе си.
Необходимите продукти са много малко:
- сварен нахут (около 300 грама)
- тахан (сусамова паста) – две-три супени лъжици
- една-две скилидки чесън
- зехтин
- сол на вкус
- сокът на половин лимон
Вариантите за нахута са два – да си купите консерва от магазина или да си вземете сушен от арабските магазинчета (за софиянци – по Симеон са доста). Сухият има нужда да го накиснете една нощ в студена вода с една лъжица сода бикарбонат. На сутринта варите докато омекне, след като сте сменили водата.
След това идва и лесната част – пасирате сварения хумус заедно с тахана, като добавяте постепенно зехтин докато стане гъста паста. Подправяте с чесъна, солта и лимоновия сок.
Вариантите за сервиране са като предястие, следобедна закуска върху филийка … или когато се сетите, че ви се яде нещо наистина засищащо. Като предястие е добре да го полеете отгоре с още малко зехтин, да го поръсите с червен пипер или сомак.
Наздраве! Времето за приготвяне е около един час, без накисването.
Обожавам хумус както и мухамара!
И ще изям с удоволствие една намазана филия :)
От толкова време се каня да направя! Едва вчера, виждайки публикацията, взех нещата в свои ръце. Оказа се, че пасаторът ми се задъхва от сварения нахут, но пък преоткрих уреда за мачкане на картофи:) Е, хумусът не беше гладък като твоя, но пък толкова вкусен!