Често чувам и чета, че месенето на тесто е трудна работа. Разбира се, не е най-лесното нещо на света и е наистина в пъти по-трудно от това да разчупиш топла питка, но не е като да пратиш в космоса ракетата Ариана, да сме честни :) Има още
Един продукт ме мъчеше дълго време след като започнах да готвя – оризът. Не ми се получаваше и това си е. Как ли не опитвах, четох, гледах и пак не. Накрая решението дойде от най-логичното място – новата готварска книга, която някой ми подари за рожден ден. След първият успешен опит, продължих с експериментите с този магически продукт, който в някои рецепти може да поеме вода до седем пъти обема си. Има още
Прави ли ви впечатление, че стремежът към здравословна кухня и използването на по-малко мазнина по време на готвенето, понякога прави ястията … доста безвкусни и чак неприятни? На мен лично са ми доста чужд този екстремизъм и крайности. Защото винаги има вариант нещото да е сготвено здравословно и пак да е вкусно. Като например тези картофи. Има още
Учудващо, но историята и източниците твърдят, че лазанята не е италианско ястие. ОК, нека думата има гръцки произход, но за мен тя продължава да означава Италия, малка маса за двама пред семейно ресторантче и възрастна италианска баба с ръце като на Рамбо, която меси прясна паста и точи на ръка някъде отзад в кухнята. Има още
Вече наистина не помня кой ми сподели тази рецепта, която в оригиналната си версия е със скумрия. Този път реших да пробвам какво поведение ще покаже лаврака в същите условия. Държа да отбележа, че наистина скумрията (особено ако имате късмета да намерите прясна) е с по-твърдо месо и резултатът е различен, но и така е доста приятно. Има още
Да си призная честно, дълго време тихо се възхищавах на хората, които приготвят тирамису вкъщи и таях завист към техните умения. Този десерт някак си попадаше в категорията на висшата кулинария, която признавам на мен не ми се отдава (все още). Докато преди две години една много добра приятелка донесе приготвено от нея тирамису и аз си казах „я да се пробвам“. Има още
Имаше една руска народна приказка за супа от камъни. Разказваше се за някакъв странник, който замръкнал край дома на скръндзава мамаша, която не искала да го нагости и той почнал да вари въпросната супа. Сложил един камък в тенджерата и после едно по едно помолил за картофи, масло, моркови и вече не се сещам какви други неща и накрая станала вкусна супа от камъни.
Много често хора, които са виждали само снимки на гозбите ми, казват че нямат условия вкъщи да приготвят нещата, които правя. Имали малка кухня, нямало място, нямали достатъчно посуда. Сигурно си представят, че в моята има три размера фурни и микровълнова, няколко комплекта котлони, половин дузина кухненски роботи и комбайни и цяла серия невиждани приспособления и тайни уреди. Нищо подобно. Има още
Картофената салата е нещо толкова просто и още повече вкусно, че на пръв поглед няма какво да й се променя или подобрява. На пръв поглед. Има още