Англичаните много обичали зеления боб и го бутали навсякъде, казва една моя много добра позната и чудесен приятел. А тя не го обичала, ама никак. С това предложение така смятам да маскирам зеления боб, че и тя да го заобича. Защото има защо :) Има още →

Топлото време идвало неудържимо и било ей-го-къде зад ъгъла. Март месец бил месецът, в който най-много хора посещавали фитнесите, защото се сещали „в последния момент“ че идвало лято и тялото трябвало да е в добра форма. Всъщност пролетта е много подходящ сезон „да се хванем за зелено“ и зеленчуците започват да придобиват някакъв вкус, различен от картон и велпапе, каквито са през зимата. Има още →

Традициите трябва да се спазват, а когато се нарушават – да бъде с мярка и вкус. Традициите не са нещо, което придобиваш с копиране или „гледане през плет“. Една стара поговорка казва „Кръчмар се раждаш, не можеш да станеш“ – или ти е в кръвта да въртиш страноприемница и да гощаваш непознати … или по-добре си потърси друго поприще. Има още →

Тази рецепта (надявам се и още много след нея) са доказателство, че колкото и да нямаме време … има варианти яденето да се сготви само и да ни спести тонове нерви, висене над тенджерите и тиганите и време, най-вече време. Всъщност рецептата е за шпикован свински бут. Има още →

Крехко, ароматно, само се отделя от кокала. Свински джолан, на фурна. Симпатично ястие, типичен представител на бавната кухня и идеален за съботен или неделен обяд с близки на сърцето хора. И на всичкото отгоре няма как да сбъркаш в приготвянето му. Наистина няма как. Има още →

Ако следите редовно блога, сигурно сте забелязали, че имам едни „италиански периоди“ в които публикувам паста-рецепти. Често ме питат коя ми е любимата кухня и предполагат, че това е италианската, но не е това правилния отговор. Обичам да се наслаждавам на рецепти от цял свят, но е факт, че Италия предлага невероятно разнообразие от кухни в различните си региони. Има още →

Прясната паста няма равна, заклевам се. Разликата между това да прекараш тридесетина минути над плота и да се разходиш до магазина е все едно да стоиш на трети ред в Арена ди Верона и да гледаш пиратски запис на VHS касетка, правен с фотопарат от някъде в дъното. Има още →

Гюзлеми – грешно съм я запомнил тази дума, правилното било гьозлеме и значело „гледащ“ тоест изпечените питки са като очи, които те гледат. Моите спомени за гюзлемите са прабаба Пенка (майката на дядо ми), която с най-обикновена тънка точилка беше в състояние да разточи тестото по-тънко от вестник. Има още →