Първо: искам да благодаря на Дарин за предложението да си разменим визити в блоговете.

Второ и основно :): искам да изкажа възхищението си  към него – ползва страааашно  много шоколад в кухнята си – един от малкото хора (и единствен мъж),  когото лично познавам с такова отношение към любимия шоколад :)

Трето:  много харесвам неговия блог, защото той винаги предлага (поне)  двойно изпитани рецепти – така че доверието в тях е безрезервно.

Четвърто:  :) ей ме тук с рецепта за едни простички кюфтенца, при положение, че Дарин има в блога си рецепта за перфектни, сочни,  пържени кюфтета.  Ама нали обещах мръвка от своя страна . А с другите мръвки нещо съм изпаднала в застой. Само пиле и кайма се въртят последните седмици у дома.

А пето :) ако решите да правите Кюфтета по цариградски, моля, не ползвайте продукта „кайма“ от магазин. Купете си телешко месо; купете си агнешко или овче (ако не намерите ползвайте само телешко или говеждо), но не забравяйте, че в  цариградските кюфтенца свинско месо няма. И  ако нямате  машинка за мелене на кайма или кухненски робот,  не отписвайте рецептата –  в почти всеки месарски магазин могат да ви смелят месото пред вас, което е най-добрия избор за всяка кайма, която ви трябва. Варианти на рецептата има много, аз предлагам този, който правя в къщи от четвърт век :)  по книгата на С. Смолницка и много се харесва. Има още →

Този блог се роди на седми ноември 2011 година. Днес става на една година и за да отпразнувам подобаващо „юбилея“ реших да направя една много много специална торта, която все още е най-голямата кулинарна тайна – торта бароци.

За една година съм сготвил и написал точно 100 различни рецепти, които вие сте прочели, коментирали и споделяли. А вие, читатели мои, сте 32 714 души и сте прочели 102 164 страници от fkusno.com Имате моята признателност и благодарност, че по някакъв начин съм успял да направя това виртуално място уютно за вас. Благодаря ви! Има още →

Тя е неуморният човек зад блога Храна за мой’те канибали. За себе си тя казва: „Обичам да готвя. Или бъркам нещо. За разлика от повечето нормални хора, за мен това е релаксиране. Няма момент, в който да го правя по задължение. Разбира се, моите любими човеци се възползват изцяло от тази ми страст. Макар и капризни, винаги има за всекиго по нещо. Важното е – мръвка да има ;) и нещо шоколадово. Много шоколадово.“

Затова и няма изненади, че когато си писахме да си „гостуваме“ на блоговете, тя избра да й направя нещо много шоколадово, а аз избрах тя да ми сготви нещо с мръвка. Аз отидох на гости с това полу-злополучно руло, което на финала не е руло :) Кликнете тук, за да видите цялата рецепта и цялата история.