По френски „рататуи“, на български известно като постен гювеч. Ни повече, ни по-малко, факт. Естествено, има известни отлики, но те са минимални и приликите са доста повече. Рататуи всъщност (освен любимият ми анимационен филм с участието на мишка в ролята на главен готвач) е френска селска постна яхния. Източници твърдят, че няма стриктно изискване какво да има в ястието – ако нямате три цвята чушки, можете да сложите и само червена и зелена … никой няма да върне чинията щото вътре не се виждат парченца жълта пиперка. Всякак е вкусна, но всичко трябва да е с мярка. Иначе ще стане така наречения тюрлю-гювеч. Има още →

Който не знае, сега е времето да разбере – родом съм от Сливен. Сигурно всеки от читателите има различен спомен и тълкувание какво означава този град, но позволете да споделя какво е той за мен, освен че там съм се пръкнал. Сливен е инструменталът на „Стани, стани, юнак балкански“ който оглася града три пъти на ден, Стария бряст на центъра, хлъзгавите плочки на главната, сладоледа на бай Мустан, милинките на Двата Аслана, хляб и слънчоглед от фурната на Карандила, пирожките от будката срещу магазин Младост… Има още →

Писал съм и друг път за крем-супите и за основните правила, които трябва да се спазват при тяхното приготвяне. Тази седмица известна марка за замразени и консервирани зеленчуци ме помоли да се включа в тяхната инициатива за промотиране на вдъхновенията при готвене. Моята задача беше да вдъхновя участниците в един от техните конкурси с нещо красиво, което естествено да съдържа продукт на компанията. Всъщност нищо по-лесно от това, отдавна използвам техните продукти и се доверявам на качеството им. Има още →