Заглавието не е подвеждащо, това е най-трудното нещо (според мен) в ресторантьорския бизнес. По ред причини, естествено, но най-важната е, че хората в бранша зависят от прекалено много променливи, върху които не могат или не искат да влияят – качеството на доматите на пазара, доставката на продукти с постоянен състав, настроението на готвача, колко от нещата ще се изядат и колко ще останат за следващите дни. Има още
Модерната легенда гласи, че къдрокос италианец решил да напусне семейния бизнес със сладолед във Виена и да се установи в София. Легендата мълчи, но сигурно има и някоя българска девойка намесена :) Пак тази легенда казва, че pater familias отлъчил къдрокосия италианец задето е дръзнал да не продължи семейния бизнес в красивата Виена, ами се забил в туземна Сердика. Резултатът софиянци го знаят Gellateria Confetti Има още
Традициите трябва да се спазват, а когато се нарушават – да бъде с мярка и вкус. Традициите не са нещо, което придобиваш с копиране или „гледане през плет“. Една стара поговорка казва „Кръчмар се раждаш, не можеш да станеш“ – или ти е в кръвта да въртиш страноприемница и да гощаваш непознати … или по-добре си потърси друго поприще. Има още
Пловдив е един от любимите ми градове по много причини. Има особена лежерна и чак медитеранска атмосфера, хората не бързат, обличат се специално преди излизане по „Главната“ и имат друго отношение към светът, икономиката и 42. Има още
Служебните ми задължения ме пратиха за кратко време в Русе. Този град за мен има особен чар, защото през годините видях как се променя и как се завръща блясъкът на къщите и магазините по Александровска. Някои неща не се промениха и това е както добра, така и не толкова добра констатация. Има още