Този блог се роди на седми ноември 2011 година. Днес става на една година и за да отпразнувам подобаващо „юбилея“ реших да направя една много много специална торта, която все още е най-голямата кулинарна тайна – торта бароци.

За една година съм сготвил и написал точно 100 различни рецепти, които вие сте прочели, коментирали и споделяли. А вие, читатели мои, сте 32 714 души и сте прочели 102 164 страници от fkusno.com Имате моята признателност и благодарност, че по някакъв начин съм успял да направя това виртуално място уютно за вас. Благодаря ви! Има още →

Тя е неуморният човек зад блога Храна за мой’те канибали. За себе си тя казва: „Обичам да готвя. Или бъркам нещо. За разлика от повечето нормални хора, за мен това е релаксиране. Няма момент, в който да го правя по задължение. Разбира се, моите любими човеци се възползват изцяло от тази ми страст. Макар и капризни, винаги има за всекиго по нещо. Важното е – мръвка да има ;) и нещо шоколадово. Много шоколадово.“

Затова и няма изненади, че когато си писахме да си „гостуваме“ на блоговете, тя избра да й направя нещо много шоколадово, а аз избрах тя да ми сготви нещо с мръвка. Аз отидох на гости с това полу-злополучно руло, което на финала не е руло :) Кликнете тук, за да видите цялата рецепта и цялата история.

Една от „класическите“ ми рецепти е за чийзкейк (cheesecake) който за да бъде хубав и наистина в „стил Ню Йорк“ се прави с богата плънка, пече се и се залива отгоре. Не съм привърженик на сурогатните производни тип „чийзкейк без печене“, „бърз крем без варене“ и други подобни. Изпитаните и добре измислени рецепти трябва да се уважават и дори вариациите им трябва да се правят с достатъчно уважение към оригинала. Дори и когато става дума за миниатюризираща версия като тези ужасно сполучливи чийзкейк-мъфини, които един ден пробвах за забавление, а те се оказаха чудни. Има още →

Тя: „Напоследък не се справям с това да правя лимонада от лимоните, които живота ми поднася“

Аз: „Искаш ли да ти направя лимонов пай“

Тя: „Искам“ Има още →

Нарочно слагам името на този десерт в кавички, защото крайния резултат няма нищо общо с оригинала. Всъщност панджиало (pangiallo) означава жълт хляб и е обреден сладкиш от областта Лацио в Италия. Прави се с поне три вида ядки, шафран, стафиди и какво ли още не … скоро ще публикувам и оригинала на този традиционен сладкиш от ботуша. Сега е ред на нещо, което в България се нарича с това име – паджиало. В компанията на крем маскарпоне. И още нещо, разбира се :) блога няма да се казва fkusno, ако нещо в рецептата не е леко променено :) Съвсем леко :) Има още →

Морковената торта е нещо прекрасно. Имам и свидетели, които са в състояние да изядат три четвърти от тортата и да питат за още. Всъщност това е рецепта с история за едно нещо, което за съжаление много често се среща в готварските среди – криенето на рецепти. Сигурно сте забелязали как много посещавани и популярни блогове публикуват невероятно изглеждащи снимки и хубави рецепти, но като се опиташ да ги сготвиш и не се получават. Нещо липсва. Особено при сладките неща, може да е нещо много дребно, но магията не става. Има още →

Този испански десерт е измислен от монахините в един манастир, които с нетърпение очаквали да дойде неделята, за да си хапнат нещо сладичко. Много е простичък за приготвяне и върви идеално с неделно следобедно кафе. В оригинал рецептата е с обикновен захарен сироп от вода и захар, но аз реших да експериментирам и замених водата с портокалов сок. Получи се много много добре. Има още →

Преди време Angellove Cooking стана първият гост на този блог и вече беше крайно време да върна „визитата“ подобаващо. Постарах се да намеря рецепта, която ще застане достойно до нейните сладки вълшебства и няма да ме е срам :)

Посетете вкусното виртуално местенце на едно „непораснало момиче, по пътя към средната възраст, с душа на гамен и бит на уседнал номад…“ където вече е моята вариация на френска селска торта :)

Миналата събота репетирах един десерт за скорошен кулинарен ангажимент. Репетицията включваше много жълтъци, от които съвсем естествено ми останаха доста белтъци. Чел съм съвети, че белтъците могат да се замразяват във фризера, но че трябва да надпиша кутията колко броя има вътре и на коя дата са замразени. Честно да си призная – не ми се занимаваше с такива неща, затова помислих точно две секунди и реших да се пробвам с едни целувки. Има още →