Винаги когато студът е обагрил вече листата в жълто и само най-издържливите са по дърветата, а почти всички са на земята … се сещам за детските ми посещения на къщата на баба и дядо. Къщата продължава да си е там, леко променена, малко по-съвременна, но все така уютна селска и с онзи невероятен мирис на пукащите цепеници в печката, нанизаните червени чушки, суджука окачен нависоко за да го пазим от лакомите съседски котки и всичките вкусни неща, които дядо ми сътворяваше сякаш от нищото.
Сигурно затова ми беше много лесно, когато BILLA ме поканиха да споделя своя любима рецепта. Лесно, защото продуктите за нея са тук наблизо, готвенето й не изисква висши кулинарни умения, а резултатът е прекрасна „храна за душата“, която ще засити цялото семейство и ще остави спомени от приятна и много, много домашна вечер. Дами и господа – боб с наденички :)
Още по-лесно ми беше да избера тази рецепта, защото вече си имам Billa Card на телефона. Една пластика по-малко в портфейла, пък и признайте си колко пъти сте си я губили или забравяли. Така дигитална си е доста по-удобно, нали. Ако не сте си поглеждали касовата бележка наскоро, направете го и вижте колко сте спестили само защото сте ползвали картата. Аз обикновено спестявам около 10% от сумата. Времената не са леки за никого, нали …
За тази рецепта всички продукти са „в силата“ си в момента – чушките, морковите, лука, целината. А това значи само едно – ще получите много наситен вкус и аромат! Аз не си падам много много по рецепти с 18 съставки, 7 подправки и 5 техники на приготвяне. Храната за мен е нещо много важно, но по-важно е уважението към продуктите и рационалното им ползване, както и познаването кое с кое си подхожда. Затова и се стремя в рецептите да има малко, но добре подбрани неща, които ще си „говорят“ докато се готвят и после ще сервират вкусова симфония в чинията.
А най-хубавото на продуктите е, че всичките ги има в Билла и повечето са местни, нашенски. Този чесън по-долу, например, не е пътувал хиляди километри от Китай. Той идва от Долни Чифлик, Варненско. Ако не вярвате – идете в магазина и вижте, пише го на етикета.
Ето ги и продуктите, които ще са необходими за боб с наденички:
- По 1 консерва (400 грама) бял, червен боб и нахут. Най-добре собствената марка на Билла
- Половин глава целина, нарязана на кубчета
- 2 средно големи глави бял лук
- 2 моркова, обелени и нарязани на кубчета
- 4 скилидки чесън, на ситно
- 1 опаковка суров суджук (500 грама)
- супена лъжица червен пипер
- супена лъжица брашно
- сол и черен пипер на вкус
Готвенето започва като класическо френско ястие – в малко сгорещен зехтин запържвате лука, морковите и целината. Има нещо магическо в тая комбинация, която даже и име си има – Mirepoix (мирпоа), дава много тяло и вкус на сосове, ястия, месо. Но, както казваше дядо, боба не е просто ястие, той си иска и чушчица и морковче … а в нашия случай и чесънче. Като се позапържат първата серия зеленчуци, добавете чушките и разбъркайте, оставете и те да се изпотят и да омекнат. Чесъна добавяте накрая и го оставяте да се запържи за не повече от минута-две, за да запазите сладостта и вкуса му, иначе има опасност да загори и загорчи.
Съвсем накрая на запържването идва реда на червения пипер и брашното. Важно е да сложите пипера сега, защото е маслено-разтворим и ако го забравите и го сложите после, няма да се разтвори добре и няма да освободи вкуса си. Брашното ще сгъсти соса докато се готви и ще го направи гладък и вкусен.
Консервите боб и нахут са много добро решение по няколко причини – спестявате си часове готвене (и накисване преди това в някои случаи), нямат консерванти и непознати елементи, вкусни са. Така че не ги подминавайте на рафта и в тази рецепта, в никакъв случай не ги отцеждайте, всичкия им сок ни трябва заради ароматите и ще го ползваме вместо вода.
Сега е момента да отворите и изсипете консервите боб и нахут при зеленчуците, да разбъркате добре да се размесят равномерно. Последната стъпка е да нарежете суджука на парчета и да го сложите отгоре. Можете да изключите вече котлона, действието се мести във фурната. Сложете тавата (или тигана) който сте ползвали до момента, във фурната, пуснете я на 180 градуса и нагласете таймера на 45 минути. Точно толкова ще трябва суджука да се свари-запече, соса да се сгъсти и ястието леко да къкри тихо.
И след 45 минути магията ще се е случила – цветно и много вкусно, есенно ястие, за мен с много спомени от далечно детство. Наздраве!
Послепис – ако спазвате Коледни пости, единствено трябва да пропуснете суджука и ястието ще е постно и прекрасно. Ако постите – направете си едно сега и запазете рецептата за 26ти декември, няма да съжалявате.
Както вече сигурно сте разбрали, авторът на този скромен кулинарен блог наскоро се впусна в едно приключение, наречено 
Колкото и да е проста манджа, миш-машът е нещо много специално. Спомням си първият път, в който мама ми каза „направи миш-маш“ и аз карах по спомени. Получи ми се, да си призная честно, но вторият път си беше пълен провал. Уж всичко направих като хората, пък не стана… Поуката от тази история е, че колкото и да е проста манджата, трябва да се отнасяте към нея като към най-сложната рецепта и да внимавате, иначе подходът „джаста-праста“ ще даде резултат, който никой няма да иска да яде. А храната е радост, нали така.