Както вече съм казвал (поне веднъж) – обичам грах и това е положението. Лятното време не е точно период за месо, най-вече заради горещината в кухнята. Но пък имам предимството да ползвам уреди за бавно готвене, които ме спасяват от този проблем. А резултатът … прекрасно ястие за нищо пари. Защото за това ястие използвах най-евтиното свинско месо (ребра) и реално изпразних фризера от изостанали продукти. Има още →

По френски „рататуи“, на български известно като постен гювеч. Ни повече, ни по-малко, факт. Естествено, има известни отлики, но те са минимални и приликите са доста повече. Рататуи всъщност (освен любимият ми анимационен филм с участието на мишка в ролята на главен готвач) е френска селска постна яхния. Източници твърдят, че няма стриктно изискване какво да има в ястието – ако нямате три цвята чушки, можете да сложите и само червена и зелена … никой няма да върне чинията щото вътре не се виждат парченца жълта пиперка. Всякак е вкусна, но всичко трябва да е с мярка. Иначе ще стане така наречения тюрлю-гювеч. Има още →

Много отдавна не се бях сещал за тези ароматни и крехки свински парченца месо, обвити в гъст сос с лека сладка нотка, които на всичкото отгоре са и много бързи за приготвяне. Тази свинска плешка по баварски директно попада в категорията „под 30 минути“ и освен това се прави със само два продукта – свинско месо и тъмна бира, ако не смятаме лука, галетата и подправките. Има още →

Първо: искам да благодаря на Дарин за предложението да си разменим визити в блоговете.

Второ и основно :): искам да изкажа възхищението си  към него – ползва страааашно  много шоколад в кухнята си – един от малкото хора (и единствен мъж),  когото лично познавам с такова отношение към любимия шоколад :)

Трето:  много харесвам неговия блог, защото той винаги предлага (поне)  двойно изпитани рецепти – така че доверието в тях е безрезервно.

Четвърто:  :) ей ме тук с рецепта за едни простички кюфтенца, при положение, че Дарин има в блога си рецепта за перфектни, сочни,  пържени кюфтета.  Ама нали обещах мръвка от своя страна . А с другите мръвки нещо съм изпаднала в застой. Само пиле и кайма се въртят последните седмици у дома.

А пето :) ако решите да правите Кюфтета по цариградски, моля, не ползвайте продукта „кайма“ от магазин. Купете си телешко месо; купете си агнешко или овче (ако не намерите ползвайте само телешко или говеждо), но не забравяйте, че в  цариградските кюфтенца свинско месо няма. И  ако нямате  машинка за мелене на кайма или кухненски робот,  не отписвайте рецептата –  в почти всеки месарски магазин могат да ви смелят месото пред вас, което е най-добрия избор за всяка кайма, която ви трябва. Варианти на рецептата има много, аз предлагам този, който правя в къщи от четвърт век :)  по книгата на С. Смолницка и много се харесва. Има още →

Всъщност не са мъфини, ама хич. Вярно, ползват се формичките за мъфини, но приликата свършва дотук. Защото няма грам брашно или нещо тестяно. Всъщност рецептата е на Рудолф ван Веен, който има предаване в 24 Kitchen, наречено „Пекарната на Рудолф“ и като го видях, много ми хареса, та реших да го спретна. Става много бързо и лесно, резултата определено си заслужава. И освен всичко, позволява доста вариации, така че давайте смело напред. Има още →

И отново детски спомен, много вкусен. Лятно време баба обичаше да слага една манджичка, много непретенциозна, чак проста. Но по незнайни причини аз много я обичам и макар да я готвя рядко, всяка хапка ме праща обратно на село по къси панталонки, до късно на улицата, жмичка, фунийки, махленски бой … Вероятно правилното име на това трябва да е постен гювеч, но аз все още си го наричам лятна манджа. Бабината лятна манджа. Има още →

Около паелята има толкова много мистика и митове, почти колкото около тирамисуто. Една от легендите твърди, че прислужниците в дворците си готвили това ястие навън късно вечер … с остатъците от господарската трапеза. Трудно мога да видя сурово заешко и морски дарове да са остатъци от вечерята на испански благородник, но … знае ли човек :) Едно е сигурно – паелята произлиза от Валенсия (което май не е точно Испания) и има три задължителни съставки – ориз, шафран и зехтин. Всичко друго е въображението на готвача и умението на компанията да се наслади на ястието. Има още →

Нищо сложно, ще кажете, какво толкова има в едни пържени кюфтета, че да се публикува рецепта в кулинарен блог?!? … Сигурно ще имате право, донякъде :)

Всъщност в пържените кюфтета могат да се спотайват доста тайни, а понеже аз не крия нищо от рецептите си, съм готов да споделя моите тайни за перфектните пържени кюфтета – сочни, с хрупкава коричка, просто прекрасни. Има още →

Внимание, по сведения на очевидци … яденето на морски дарове вечерта те кара да се чувстваш много секси на сутринта. Лято е, разбира се. Отваряйте и четете на свой риск, авторът не носи отговорност за евентуалните последствия от вечеря на бяло вино и морски дарове … :) Има още →

Лято е, топло е, на човек му се прияжда нещо леко. Нормално. Зеленчуците освен, че поевтиняват, започват да имат и вкус, който е различен от този на престояло велпапе или друг вид картон. Особено тиквичките, които наедряват и за разлика от тези, които се купуват зимно време, са си направо дебелички и сочни. И на всичкото отгоре само три тиквички са в състояние да изхранят едно четиричленно семейство за вечеря :) Има още →