Моето приключение MasterChef България продължава. В първата седмица на 16-те финалисти първата задача е да сготвим нещо с продуктите, които намираме в кутията. Аз използвам свинското бонфиле, което правя на тиган и фурна и го гарнирам с прясна паста и салата моркови-ябълка. Така ползвам повечето от продуктите в кутията, но явно не е достатъчно впечатлително за да изпъкна напред. Нищо, следващия път. Има още →

Продължавам със серията рецепти на неща, които съм готвил в MasterChef България – след рязането на лук дойде задачата да сготвим нещо с едно яйце в рамките на 30 минути. Както каза Шеф Токев „всеки може да приготви едно яйце за 3 минути, важното е какво ще направите с останалите 27“. Е, аз реших да се доверя на интуицията си и да приготвя нещо сладко – най-обикновен яйчен крем, който разкрасих с тофи-карамел, корнфлейкс и още карамел. Нарочно не са използвани никакви аромати, за да се запази оригиналния вкус на яйцето. А той е толкова хубав, направо мечта. Има още →

Както вече сигурно сте разбрали, авторът на този скромен кулинарен блог наскоро се впусна в едно приключение, наречено MasterChef България. Правилата на кастингите изискват след предварително одобрение да отида в кухнята на студиото, където имам 60 мин на разположение да сготвя нещо, с което да получа поне две ДА-та от тричленно жури. И аз реших да се представя с това пиленце, пилешко филе, което уверявам читателите е невероятно вкусно преживяване. Спечели ми бялата престилка, макар да бях на кантар заради един изгорен картофен чипс на фурна. Има още →

Какво като е зима и навън има поне 15 см сняг? Кулинарния календар от доста време не се съобразява със сезоните. Има, разбира се, невъзможни комбинации като шопска салата през януари, най-вече заради незабравимия вкус на януарски краставици, който се доближава до усещането за велпапе между зъбите. Не е така със замразените горски плодове, още повече не е така с изключително приятната цена, на която можете да ги намерите в Lidl. Има още →

Преди време бях признал, че дълго време не съм умеел да готвя ориз. Факт, никога не е късно да се научиш да правиш нещо (за предпочитане нещо добро да правиш, но това е друга тема). Та откакто се научих, не спирам да експериментирам с ориза, най-вече под формата на ризото-вариации. Понякога се получават, понякога се ядат в мълчание, понякога остават само за по веднъж. Ето още една възможност, ако се чудите как да разнообразите бързата вечеря в работен ден. Има още →

Преди време някъде ми беше попаднало полу-забавно, полу-истинно и полу-манипулативно описание на блогърите. Там за кулинарните такива пишеше нещо, че сякаш всяка вечер върху ленена покривка и със сребърни прибори вечерят … как само изискани ястия пускат, понякога рецептите не стават и други такива нещица. Признавам си, частично съм съгласен с такава квалификация, защото всяко стадо си има и мърша. Казвал съм много пъти, че нещата, които публикувам, са произведени в моята скромна кухня, показвал съм и уредите и посудата, които ползвам. И силно се надявам, че никой не е останал с впечатление, че вечеряме петстепенно меню всеки божи ден. Има още →

Един рекламно-маркетингов лозунг казва „Less is More“ или „колкото по-малко, толкова по-добре“ и за мен това е един от най-важните водещи принципи в кулинарията. Казвал съм го и преди, че се стремя да търся и намирам ястия с малко съставки. Такова е и днешното предложение, подходящо за гарнитура на всякакво месо, но и с парче сирене отстрани си става и за хубава, лека, лятна вечеря. Има още →

Ако още е останал някой читател на този блог – добре дошъл отново и благодаря за търпението! Всички и всеки има периоди, в които не му е до странични занимания, така и аз с готвенето и експериментите в кухнята. Винаги съм казвал, че ако нямаш настроение, по-добре да не влизаш в кухнята, защото резултатът ще е меко казано кофти. Надявам се днес да съм бил в по-добро настроение и да успея да ти го предам, мили читателю, с тази рецепта. Има още →