Странно нещо е човекът … страхува се от непознатото, от чужденците, а сладко похапва голям дюнер или фалафелчета с чеснов сос. На някого някой му пречел, притеснявал го, заплаха един вид чувствал… а влиза в магазинчето и пита за кимион, басмати, кус-кус. Много ми се иска да запазя блога като чисто кулинарен и да не намесвам политическата и обществената ситуация, но признавам си – не винаги успявам. Винаги съм споделял по някоя лична история покрай рецептите и пак ще го направя. Има още →

По френски „рататуи“, на български известно като постен гювеч. Ни повече, ни по-малко, факт. Естествено, има известни отлики, но те са минимални и приликите са доста повече. Рататуи всъщност (освен любимият ми анимационен филм с участието на мишка в ролята на главен готвач) е френска селска постна яхния. Източници твърдят, че няма стриктно изискване какво да има в ястието – ако нямате три цвята чушки, можете да сложите и само червена и зелена … никой няма да върне чинията щото вътре не се виждат парченца жълта пиперка. Всякак е вкусна, но всичко трябва да е с мярка. Иначе ще стане така наречения тюрлю-гювеч. Има още →

Морковената торта е нещо прекрасно. Имам и свидетели, които са в състояние да изядат три четвърти от тортата и да питат за още. Всъщност това е рецепта с история за едно нещо, което за съжаление много често се среща в готварските среди – криенето на рецепти. Сигурно сте забелязали как много посещавани и популярни блогове публикуват невероятно изглеждащи снимки и хубави рецепти, но като се опиташ да ги сготвиш и не се получават. Нещо липсва. Особено при сладките неща, може да е нещо много дребно, но магията не става. Има още →

И отново детски спомен, много вкусен. Лятно време баба обичаше да слага една манджичка, много непретенциозна, чак проста. Но по незнайни причини аз много я обичам и макар да я готвя рядко, всяка хапка ме праща обратно на село по къси панталонки, до късно на улицата, жмичка, фунийки, махленски бой … Вероятно правилното име на това трябва да е постен гювеч, но аз все още си го наричам лятна манджа. Бабината лятна манджа. Има още →

Морковите били добре за зрението, твърди медицината. Вярно е, имат някакви там витамини и микро-не-знам-какво-си, но един опит в тийн-годините ми да свалим диоптъра … ядяйки по кило моркови на ден … даде резултат само да виждам всичко в оранжево. Но трябваше да се пробва. Има още →

„Щом сме се хванали за зеленото, ще изкараме и тая година“ казваше баба и имаше предвид първите напъпили стръкове в градината. Заедно с тях идваше, разбира се, и сезонът на плевелите, които заедно с нея упорито чистехме от лехите с чушки и други земеделски дейности. Копривата и тя се води плевел, но малко по-особен. Има още →

Тази рецепта (надявам се и още много след нея) са доказателство, че колкото и да нямаме време … има варианти яденето да се сготви само и да ни спести тонове нерви, висене над тенджерите и тиганите и време, най-вече време. Всъщност рецептата е за шпикован свински бут. Има още →

Крехко, ароматно, само се отделя от кокала. Свински джолан, на фурна. Симпатично ястие, типичен представител на бавната кухня и идеален за съботен или неделен обяд с близки на сърцето хора. И на всичкото отгоре няма как да сбъркаш в приготвянето му. Наистина няма как. Има още →

Ако следите редовно блога, сигурно сте забелязали, че имам едни „италиански периоди“ в които публикувам паста-рецепти. Често ме питат коя ми е любимата кухня и предполагат, че това е италианската, но не е това правилния отговор. Обичам да се наслаждавам на рецепти от цял свят, но е факт, че Италия предлага невероятно разнообразие от кухни в различните си региони. Има още →

В началото да направя едно уточнение – вкъщи, като бях малък, грах не се ядеше. Никога и по никакъв повод. Баща ми не обичаше. А аз много обичам :) Та мама правеше грах само като баща ми (военен) е на учение или в командировка. И това беше нещо като малък празник с горчилка – хем баща ми го няма, хем ям грах. Луда работа. Има още →