По френски „рататуи“, на български известно като постен гювеч. Ни повече, ни по-малко, факт. Естествено, има известни отлики, но те са минимални и приликите са доста повече. Рататуи всъщност (освен любимият ми анимационен филм с участието на мишка в ролята на главен готвач) е френска селска постна яхния. Източници твърдят, че няма стриктно изискване какво да има в ястието – ако нямате три цвята чушки, можете да сложите и само червена и зелена … никой няма да върне чинията щото вътре не се виждат парченца жълта пиперка. Всякак е вкусна, но всичко трябва да е с мярка. Иначе ще стане така наречения тюрлю-гювеч. Има още →

На първи март тази година любимото кулинарно списание направи подарък на своите дами-читателки – мен :) Тоест четири ястия, сготвени от мен. Това беше краят на тяхната прекрасна инициатива “Стани звезда”, в която аз бях първият участник и единственият мъж.

Това е предястието, който сготвих – зеленчукови антипасти, италианска рецепта. Става много лесно, но отнема малко повече време заради отцеждането на патладжана и после мариноването на зеленчуците, но резултатът си заслужава и чакането и кисненето :) Има още →

Учудващо е колко много неща от детството ни влияят върху решенията ни като възрастни. Дори и да не си даваме сметка за тях, те са там някъде в спомените. Един от моите кулинарни детски спомени е гъста и дебела, не особено добре опечена заливка върху нещо, сготвено в училищния стол на СОУ „Георги Каравелов“, Шивачево. Имам и много по-приятни спомени от това училище, където учих между четвърти и шести клас, но те определено не са кулинарни :) Има още →

Ревностна читателка на блога, която ми се пада и приятелка и колега и е много голям професионалист подсказа, че сме в сезона на коледните пости (простете, ама не знам дали Коледа като прилагателно запазва главната си буква). Принципно по време на пост освен блажните храни с животински произход, правоверните трябва да се откажат и от виното, греховните помисли и действия, но нейсе. Аз давам идея за отказ от блажното.

Има още →