Ако още е останал някой читател на този блог – добре дошъл отново и благодаря за търпението! Всички и всеки има периоди, в които не му е до странични занимания, така и аз с готвенето и експериментите в кухнята. Винаги съм казвал, че ако нямаш настроение, по-добре да не влизаш в кухнята, защото резултатът ще е меко казано кофти. Надявам се днес да съм бил в по-добро настроение и да успея да ти го предам, мили читателю, с тази рецепта. Има още →

Както вече съм казвал (поне веднъж) – обичам грах и това е положението. Лятното време не е точно период за месо, най-вече заради горещината в кухнята. Но пък имам предимството да ползвам уреди за бавно готвене, които ме спасяват от този проблем. А резултатът … прекрасно ястие за нищо пари. Защото за това ястие използвах най-евтиното свинско месо (ребра) и реално изпразних фризера от изостанали продукти. Има още →

Много отдавна не се бях сещал за тези ароматни и крехки свински парченца месо, обвити в гъст сос с лека сладка нотка, които на всичкото отгоре са и много бързи за приготвяне. Тази свинска плешка по баварски директно попада в категорията „под 30 минути“ и освен това се прави със само два продукта – свинско месо и тъмна бира, ако не смятаме лука, галетата и подправките. Има още →

Най-напред малко уточнения, ако позволите. Законите на шницела не са чак толкова много, но да започнем от най-важния – шницел по виенски означава, че е направен от цяло парче месо (свинско или телешко) и в никакъв случай не е вариация на тема с нещо като кайма, което по-добре може да бъде наречено панирано мега-кюфте. Истинският шницел ще е леко мазен, с хрупкава коричка и не е най-здравословното ястие, но пък е толкова вкусен :) Има още →

Тази рецепта (надявам се и още много след нея) са доказателство, че колкото и да нямаме време … има варианти яденето да се сготви само и да ни спести тонове нерви, висене над тенджерите и тиганите и време, най-вече време. Всъщност рецептата е за шпикован свински бут. Има още →

Крехко, ароматно, само се отделя от кокала. Свински джолан, на фурна. Симпатично ястие, типичен представител на бавната кухня и идеален за съботен или неделен обяд с близки на сърцето хора. И на всичкото отгоре няма как да сбъркаш в приготвянето му. Наистина няма как. Има още →

Продължението на поговорката е, че прасетата ги ядат, но в този случай човекът изяжда и прасето и ябълките. В комбинация :) Наглед странна и непривична, но е много добра, уверявам ви. Особено за зимните дни, когато ябълки има. Има още →

В началото да направя едно уточнение – вкъщи, като бях малък, грах не се ядеше. Никога и по никакъв повод. Баща ми не обичаше. А аз много обичам :) Та мама правеше грах само като баща ми (военен) е на учение или в командировка. И това беше нещо като малък празник с горчилка – хем баща ми го няма, хем ям грах. Луда работа. Има още →

Винаги съм споделял, че обичам бавната кухня, при която гозбите се творят сами и нямат въпиюща нужда да ги нагледжате непрестанно или да бъркате в една посока до припадък. Гювечът не е ястие, което би спечелило кулинарен конкурс, но пък е „българският рататуи“ който има резервиран пряк път до сърцето на всеки от нас. Готвил съм го и преди думи като „фюжън“ и „гурме“ да станат част от речниковия запас, продължавам да го готвя :) Има още →

Ако тръгнете да търсите в интернет, ще излязат хиляди резултати за това как да приготвите перфектната пържола. Свинска имам предвид. И накрая всяка рецепта завършва с някакъв сос, я с вино, я с масло, я с нещо друго. Което вече не е перфектно. Има още →