Както вече сигурно сте разбрали, авторът на този скромен кулинарен блог наскоро се впусна в едно приключение, наречено MasterChef България. Правилата на кастингите изискват след предварително одобрение да отида в кухнята на студиото, където имам 60 мин на разположение да сготвя нещо, с което да получа поне две ДА-та от тричленно жури. И аз реших да се представя с това пиленце, пилешко филе, което уверявам читателите е невероятно вкусно преживяване. Спечели ми бялата престилка, макар да бях на кантар заради един изгорен картофен чипс на фурна. Има още →

Писал съм и друг път за крем-супите и за основните правила, които трябва да се спазват при тяхното приготвяне. Тази седмица известна марка за замразени и консервирани зеленчуци ме помоли да се включа в тяхната инициатива за промотиране на вдъхновенията при готвене. Моята задача беше да вдъхновя участниците в един от техните конкурси с нещо красиво, което естествено да съдържа продукт на компанията. Всъщност нищо по-лесно от това, отдавна използвам техните продукти и се доверявам на качеството им. Има още →

Една от „класическите“ ми рецепти е за чийзкейк (cheesecake) който за да бъде хубав и наистина в „стил Ню Йорк“ се прави с богата плънка, пече се и се залива отгоре. Не съм привърженик на сурогатните производни тип „чийзкейк без печене“, „бърз крем без варене“ и други подобни. Изпитаните и добре измислени рецепти трябва да се уважават и дори вариациите им трябва да се правят с достатъчно уважение към оригинала. Дори и когато става дума за миниатюризираща версия като тези ужасно сполучливи чийзкейк-мъфини, които един ден пробвах за забавление, а те се оказаха чудни. Има още →

Тя е красива, умна, чаровна и смея да твърдя мой много добър приятел. Тя има рожден ден, а моят подарък за нея са тези солени мъфини. Макар да са правени на ръба на физическото и психическото изтощение (ок, всеки има по един от онези моменти) докато ги мислех и готвих ми беше приятно. Защото исках да видя радост в очите й като ги донеса сутринта в офиса, защото искам да е щастлива.

Има още →

Морковите били добре за зрението, твърди медицината. Вярно е, имат някакви там витамини и микро-не-знам-какво-си, но един опит в тийн-годините ми да свалим диоптъра … ядяйки по кило моркови на ден … даде резултат само да виждам всичко в оранжево. Но трябваше да се пробва. Има още →

Англичаните много обичали зеления боб и го бутали навсякъде, казва една моя много добра позната и чудесен приятел. А тя не го обичала, ама никак. С това предложение така смятам да маскирам зеления боб, че и тя да го заобича. Защото има защо :) Има още →

Преди време пуснах една много успешна рецепта за паста без варене, но съм длъжен да направя уточнението, че не всяка паста става да се сготви така. Признавам си без бой – пробвах карбонара без варене и резултатът е катастрофален, не пробвайте :) Има още →

Преди време Angellove Cooking стана първият гост на този блог и вече беше крайно време да върна „визитата“ подобаващо. Постарах се да намеря рецепта, която ще застане достойно до нейните сладки вълшебства и няма да ме е срам :)

Посетете вкусното виртуално местенце на едно „непораснало момиче, по пътя към средната възраст, с душа на гамен и бит на уседнал номад…“ където вече е моята вариация на френска селска торта :)

Продължението на поговорката е, че прасетата ги ядат, но в този случай човекът изяжда и прасето и ябълките. В комбинация :) Наглед странна и непривична, но е много добра, уверявам ви. Особено за зимните дни, когато ябълки има. Има още →