На 18-ти юни бях част от представянето на соев сос Киккоман пред медии и блогъри. Повече за инициативата можете да видите на този линк, а ето и звездата на вечерта – десерт със соев сос. (Част от снимките са черно-бели, защото такъв беше кодът на вечерта – черно и бяло). Снимките са дело на Илиян Ружин. Има още
Каролина е един от хората в МастърШеф, за които казах, че бих поверил живота си. Изключително жизнерадостна и много позитивна, аз лично се прекланям пред решението й да напусне родната Бразилия и да последва свой учител до България. Освен да учи цигулка, тя превръща София в свой втори дом, говори много добър български, а усмивката не слиза от лицето й. За мен е чест да представя нейното традиционно бразилско ястие, надявам се да ви допадне. Има още
Продължавам със серията рецепти на неща, които съм готвил в MasterChef България – след рязането на лук дойде задачата да сготвим нещо с едно яйце в рамките на 30 минути. Както каза Шеф Токев „всеки може да приготви едно яйце за 3 минути, важното е какво ще направите с останалите 27“. Е, аз реших да се доверя на интуицията си и да приготвя нещо сладко – най-обикновен яйчен крем, който разкрасих с тофи-карамел, корнфлейкс и още карамел. Нарочно не са използвани никакви аромати, за да се запази оригиналния вкус на яйцето. А той е толкова хубав, направо мечта. Има още
Преди време някъде ми беше попаднало полу-забавно, полу-истинно и полу-манипулативно описание на блогърите. Там за кулинарните такива пишеше нещо, че сякаш всяка вечер върху ленена покривка и със сребърни прибори вечерят … как само изискани ястия пускат, понякога рецептите не стават и други такива нещица. Признавам си, частично съм съгласен с такава квалификация, защото всяко стадо си има и мърша. Казвал съм много пъти, че нещата, които публикувам, са произведени в моята скромна кухня, показвал съм и уредите и посудата, които ползвам. И силно се надявам, че никой не е останал с впечатление, че вечеряме петстепенно меню всеки божи ден. Има още
Казват, че е трудна рецепта и само най-големите майсторки могат да докарат съвършените конци на козунака. Поверията твърдят, че имало някаква магия докато ги правиш. Като по-малък бях част от тази магия, спомням си печката на дърва на село и три жени (баба, мама, леля) които се потят над тестото докато пробват поредната изпитана рецепта. В голяма къща като нашата мерките бяха много относително понятие и рецептата за козунак започваше с „15 яйца“. Бил съм и по-директна част от същата тая магия, надвесен над огромната доза, която трябваше да меся в … розово детско корито поради липса на друго подходящо :) Има още
Колкото и да е проста манджа, миш-машът е нещо много специално. Спомням си първият път, в който мама ми каза „направи миш-маш“ и аз карах по спомени. Получи ми се, да си призная честно, но вторият път си беше пълен провал. Уж всичко направих като хората, пък не стана… Поуката от тази история е, че колкото и да е проста манджата, трябва да се отнасяте към нея като към най-сложната рецепта и да внимавате, иначе подходът „джаста-праста“ ще даде резултат, който никой няма да иска да яде. А храната е радост, нали така. Има още
Яйцето е мистериозен продукт. Няма никакво значение дали то или кокошката е било първо, но да си призная честно е един от любимите ми продукти. Спомням си времето, когато работех в пицария и сам правих майнезата за сосовете … от 30 яйца и около 10 литра олио, разбърквах ги с дрелка в голяма канта от сладолед … Има още
Тази рецепта е машина на времето за мен – тя е способна да ме върне обратно в наистина безгрижното детство на село, когато баба явно е ставала към четири сутринта с единствената цел като ме разбуди към седем, тутманика да е току що изпечен, с хрупкава коричка и много сирене вътре.
Една истинска бабина рецепта, която в оригинал е „една чаша от това, пет лъжици от онова и брашно колкото поеме“ но тук давам мерките в обичайните за мен милилитри и грамове, за да е сигурно, че резултата си заслужава всеки път. Има още
Еклери, шоколадов мус, маслен блат, крем маскарпоне – прекрасна балансирана комбинация за една много специална и отвратително вкусна торта. Без никакво съмнение – най-доброто ми постижение до момента. И без никаква скромност – много съм добър :)
Тази рецепта е малко странна, защото е първата, за която съставките вече съм публикувал или ползвал в други рецепти. Заради това няма да пускам списъци с продукти и технология на приготвяне, а линкове към рецептите и ще се ориентирате оттам. Има още
Това е един от онези десерти, по които въздишаме в хубавите ресторанти и си мечтаем един ден да станем толкова добри готвачи, че да ги приготвяме вкъщи. Примери много – профитеролчетата на Гордън Рамзи, шоколадовия пудинг с течен център, че и този един мус. Показания на свидетел обаче твърдят, че „ресторант ХХХ бая има да учат докато направят такъв шоколадов мус“ като ХХХ е добро и посещавано място.
Тоест доста е лесно да се направи, ама наистина е хипер-лесно, единственото необходимо са непукизъм да се престрашиш и продуктите. Ако пък не стане (в което силно се съмнявам) най-много да изхабите осем яйца, какво толкова :) Има още